Выбрать главу

Ерика разбра, че ще излезе виновна както и да се опитва да се оправдае. Неблагоприятното стечение на обстоятелствата и лъжата на Уилнот за раната на Селиг не я освобождаваха от отговорност, нито намаляваха вината й в очите на Кристен. Пък и Кристен не искаше да слуша оправданията й.

Ерика отново чу как тя просъска в ухото й:

— Кажи им да се откажат от преследването или ще свършиш зле. Съдбата ти е в моите ръце. Не, по-точно в ръцете на брат ми, когато се възстанови, и честно казано, лейди, ако той умре, ще трябва да се простиш с живота си.

Ерика затвори очи. Не се съмняваше в думите на похитителката си, но не можеше да повярва, че Селиг ще умре. Трябваше да се уповава само на надеждата, че той ще оцелее и тя отново ще бъде свободна. Но нещо не беше наред. Искаше да попита Тургайз защо Селиг е толкова зле, дали този път Уилнот не се бе престарал с камшика, което можеше да се очаква от този негодник. Но не смееше да попита. Навярно е бил бит много жестоко, щом сега е толкова зле, че сестра му дори се страхува, че брат й ще умре.

Нима Тургайз лъже, за да я спаси? Сигурно е така, защото Ерика не можеше да повярва, че раната на главата, истинска или измислена, е повалила този як мъж. Когато се появи за пръв път преди четири дни, той изглеждаше само изтощен до предела на силите си. Искаше й се Тургайз да не бе премълчал истината пред нея. По-добре да бе узнала всичко, колкото и да е ужасяващо. Поне щеше да се погрижи да облекчи страданията на красивия пленник. Но Тургайз се бе постарал да й спести безпокойството и ето че сега кинжалът на тази ужасна жена бе опрян до гърлото й и нямаше друг избор, освен да изпълнява заповедите й.

Ерика предупреди с предпазлив жест, че иска да я помоли да отдръпне за миг кинжала, и извика с все сили, за да я чуят всички:

— Ще замина с тях за няколко дни. Изчакайте завръщането на брат ми и му кажете какво се е случило. — После се извърна към Кристен и я предупреди тихо: — Това може да доведе до война.

— Ако има война, ти няма да си жива, за да я видиш. Не храни напразни надежди. Когато твоят крал узнае какво престъпление си извършила, той ще се опита да заглади нещата и едва ли ще помръдне и пръста си, за да те спаси.

Докато казваше това, Кристен не изпускаше Тургайз от погледа си. Независимо дали бе чул или не заплахите, които си размениха двете жени, тя не вярваше, че гигантът ще се подчини на заповедта на господарката си. Другите й хора щяха да се подчинят, но не и той.

— Ако се опиташ да придружиш господарката си, тя ще пострада жестоко — заплашително се обърна Кристен към Тургайз. — Ако дори за миг те зърна край нашия замък, тя ще получи десет удара с камшик, ако вече не съм я убила с един удар.

— Тогава няма да ме видите нито за миг, лейди.

Кристен се ядоса от дръзкия отговор и го изгледа свирепо. Двамата отлично се разбираха и без думи. И той като нея беше норвежец и винаги държеше на думата си. Тя нямаше да го види, но той щеше да се навърта около замъка и тя нямаше да може да го упрекне в престъпване на даденото обещание. Така и стана.

Кристен се огледа за коня си, но бързо отхвърли намерението си да язди заедно с Ерика. Ако я преметнеше през седлото, щеше да остане незащитена. Затова я издърпа до задната част на каруцата и спусна задния капак. Искаше да я вмъкне в каруцата, но без да маха кинжала от гърлото й. Ивар смушка коня си и застана зад нея, за да я предпази от лъковете на стрелците. Но Селиг, който бе чул повечето от разменените реплики и се бе извърнал така, че видя приближаването на двете жени, прошепна:

— Дръж я по-далеч от мен, Крис, защото още не мога сам да се браня от нея.

При тези думи Ерика пребледня. В следващия миг си помисли, че веднага ще я убият — толкова силна ярост бе изписана на лицето на Кристен. Тя теглеше гърбом своята пленница към каруцата и затова Ерика не можеше да види в какво състояние е Селиг. Но думите му бяха ясни. Той се страхуваше от Ерика и това ужаси както нея, така и сестра му.

Кристен успя да се овладее и повика Ивар.

— Вземи я със себе си.

Той не чу шепота на Селиг:

— О, бих я удушил със собствените си ръце.

Кристен бе изненадана от злобата в гласа му — брат й никога не бе мразил жена.

Тя се обърна към Торолф, но той я изпревари:

— Нека върви сама.

— И да ни бави по целия път?

Кристен изръмжа раздразнено. Проклетите упорити викинги! Те се чувстваха оскърбени, че една жена бе сторила това със Селиг. Ако Ерика беше мъж, те веднага щяха да го убият. Ако мъж бе измъчвал и унижавал брат й, тя собственоръчно щеше да го прободе с кинжала си още тук, пред стените на замъка и после щеше да се опита с меч в ръка да си проправи път за отстъпление. Но не искаше да влиза в спор с хората си пред датчанката.