Строежът на новата къща трябваше да бъде отложен за месеците след края на войната и Кристен знаеше колко бе ядосан брат й. Но през пролетта строителството бе възобновено, наистина с доста бавни темпове, защото и на полето не достигаше работната ръка. Младият викинг си бе купил земи, които трябваше да бъдат засети.
Ройс временно бе отстъпил на зет си своя майстор строител Лиман и неколцина крепостни селяни, от които можеше да се лиши по време на най-напрегнатите пролетни работи. Когато се бе завърнал предната година от Норвегия, Селиг бе успял да купи още пет-шест крепостни. Бе купил само мъже, които не бяха сакси. Възнамеряваше да ги използва за строежа на новата си къща и за обработването на земите. Преди да потегли от родината си, баща му бе благословил начинанието му и му бе дал още няколко мъже. Гарик бе доволен, че Селиг ще живее близо до Кристен и ще може да я защитава и да се грижи за нея. Все още не се бе отърсил от недоверието, което изпитваше към зет си Ройс.
Сега Селиг им съобщаваше, че домът му е почти готов. Очевидно брат й беше много щастлив и тя се радваше заедно с него.
— И кога ще бъде празненството в чест на новия ти дом? — попита тя.
Той се засмя.
— Няма да бъде преди да се върне Ивар, който замина да купи няколко слугини, които ще се погрижат за всичко.
Ивар бе най-близкият му приятел, който бе заловен в плен заедно с Кристен и останалите воини. Всичките бяха превърнати в роби и цялото лято трябваше да носят вериги, докато пристигнаха бащата и чичото на Кристен, за да ги освободят. Оттогава Ивар всяко лято потегляше с кораба на Селиг на север, докато Селиг оставаше да пази сестра си.
— Изпратил си Ивар да купи жени?
— Не мога да препускам до теб всеки път, когато се нуждая от топла вечеря или трябва нещо да се закърпи, Крис — опита да се оправдае той, тъй като бе доловил изненадата в гласа й.
Но сестра му не бе толкова разстроена. Робството беше неизбежна част от тогавашния живот и както християните, така и варварите не виждаха нищо нередно в поробването на победените. Нейното семейство винаги бе притежавало роби — някои бяха пленени при набезите, други бяха купени. Роби притежаваше и нейният съпруг, макар че беше много свободолюбив и рядко ги оковаваше във вериги — класическо наказание според законите на саксите. Робите му живееха почти както многобройните му крепостни селяни.
Майката на Кристен е била пленена и продадена на баща й като робиня. Самата Кристен също бе пленена и превърната в робиня на Ройс за няколко месеца — преди баща й да пристигне и да я освободи. Макар че, ако трябва да се каже истината, Ройс вече бе решил да се ожени за нея и нямаше нужда от намесата на разгневения й баща, който бе дошъл със стотина викинги.
— Разбира се, ти имаш нужда от жени, които да се грижат за теб и дома ти — изрече Кристен. — Но по-добре остави на мен да ти подбера прислуга. Ивар, доколкото го познавам, ще избере само хубавици, независимо дали могат да готвят или да шият.
— Така ли мислиш наистина?
Раздразнението в гласа му предизвика смеха на Ройс. Кристен щеше да запрати нещо по главата на брат си, ако той все още не държеше малката й дъщеря в ръцете си.
— Имаш повече жени, отколкото се нуждаеш, Селиг. Мисля, че трябва да си намериш опитни слугини, които ще си заслужат парите.
Двамата мъже избухнаха в смях, а младата жена се намръщи и добави:
— А не да стават само за леглото.
— Да се надяваме, че ще бъдат умели във всичко, иначе ще трябва постоянно да навестявам замъка ти, сестро — каза той все още смеейки се.
— Откога си станал толкова придирчив? — подигра му се тя.
Той сви рамене и на лицето му се появи онази усмивка, която обезоръжаваше женските сърца.
— Познаваш ме твърде добре.
Тя наистина го познаваше. Брат й обичаше всички жени, така както и те го обожаваха, и се отнасяше към тях по еднакъв начин. Нямаше да се възползва от една робиня, защото тя не можеше да му откаже, а щеше да я ухажва като свободна жена. Жените, които Ивар щеше да купи за него, нямаше да се чувстват като безправни робини и сестра му знаеше това.
— Кога очакваш да се завърне Ивар? — попита тя.
— Той отплува към Бирка и Хедеби и не го очаквам по-рано от две седмици, може би и месец.