За разлика от двамата си спътници Ерика не можа да заспи, измъчвана от тревоги и самообвинения. Забеляза, че кинжалът се отдръпна от гърлото й и чу звук от разкъсване на плат. Кристен кратко й заповяда да не мърда и завърза ръцете й зад гърба.
— Не е необходимо да ме завързвате, лейди Кристен — плахо протестира Ерика. — Аз съм обкръжена от толкова много ваши бойци.
— По-тихо — изсъска Кристен. — Докато те предам в ръцете на Селиг, аз отговарям за теб. По-добре да не мислиш за бягство, Ерика. Няма никаква възможност да избягаш оттук.
Ерика разбра че няма да се отнасят към нея с уважението, подобаващо на ранга й. Но тя не беше обикновена пленница, заловена след неуспешна битка, или отвлечена за откуп. Тя бе станала жертва на желание за мъст и вече знаеше кой е виновникът за нейната зла участ.
— Извий се и ми подай крака си, но внимавай да не безпокоиш брат ми.
Ерика се подчини, като се стараеше да не гледа към Селиг. Вече не усещаше погледа му, но не искаше да види злорадството в очите му, след като си бяха разменили ролите.
Кристен свали обувките й и превърза глезените й с парче плат, което бе откъснала от подгъва на роклята си. Все пак не бе използвали грубо въже.
Ерика се облегна на стената на каруцата. Продължаваше да наблюдава Кристен, която бе престанала да се занимава с нея, а бе седнала в ъгъла и отново бе положила главата на брат си в скута си.
Тя наистина е красива, каза си Ерика, дори много красива. Но това не бе чудно, след като брат й бе толкова привлекателен мъж. Ръцете на норвежката бяха обхванали лицето му и от свиреп похитител тя се бе преобразила в любяща сестра. Ерика също обичаше брат си и се запита как ли би реагирала тя самата при подобни обстоятелства. Надяваше се никога да не разбере.
Въпреки че бе решила да не поглежда към спящия Селиг, все пак не можа да се въздържи. Когато очите й бяха срещнали неговите, тя бе видяла само нескритата омраза в тях. Сега забеляза колко е изпито и измъчено лицето му. Нима за това бе виновна треската, за която бе споменал Тургайз?
Погледът й се плъзна по тялото му. За нейни изненада Селиг нямаше туника и тя видя, че коремът му бе хлътнал, а ребрата му се броят. Ако е имал силна треска, както бе казал Тургайз, то лечителката Елфина сигурно се е опитала да я спре с очистително. Това означаваше, че той не е ял нищо през трите дни, докато е бил неин пленник. И наистина изглеждаше като човек, който от доста време не бе слагал нищо в уста. Ерика никога не бе одобрявала този метод за лечение. Бе убедена, че тялото се нуждае от силна храна, въпреки че всички лечители смятаха, че така ще се натрупат зли отрови в човека.
Селиг внезапно помръдна ръка и после я отпусна върху крака на сестра си. Ерика погледна към лицето му, но той не се бе събудил. Сестра му също спеше. За миг Селиг сви вежди от болка. Ерика се запита дали страда много от раната на тила. Ако са го ранили в Уесекс, както той самият бе заявил, това означаваше, че раната не е скорошна. Е, поне за тази рана нямаше вина.
Младото момиче продължаваше да го изучава с поглед и видя тесни белези над китките му. Кожата около тях беше протрита. Тя потръпна, когато се досети, че тези белези бяха от железните халки, с които го бяха приковали към стените в ямата. И тя го бе оставила да виси там, като си мислеше, че просто е изтощен, а той се бе гърчел от болка…
След това видя част от гърба му. Кожата му бе осеяна с ивици от съсирена кръв, белези, за които вече не можеше да каже, че няма вина. Обля я топлина. Дланите й се изпотиха. Така се бе надявала, че Тургайз е отишъл навреме до ямата и е спрял разбеснелия се Уилнот. Досега си бе въобразявала, че единствената й вина е била в това, че го е държала окован във вериги и не се е разпоредила да се погрижат за раната на главата му. Но не, вината за тези белези от камшик също бе нейна. Бе разгневена от дръзките му думи и бе казала да го бият с камшик. И наистина Уилнот бе бил до припадък един ранен мъж, един мъж, който е бил измъчван от болка, който едва бе успял да се добере до замъка й, един мъж, повален, от треската, който бе дошъл да потърси помощ. Само бог Один знае как е страдал. Той й бе казал:
— Ние с теб не сме врагове и никога не бихме могли да бъдем.
Но Ерика знаеше, че това вече не беше вярно. Той бе потърсил помощ в Гронууд, а вместо това го бяха оковали в ямата. Бе казал истината за себе си, но никой не му бе повярвал. А тя, вместо да се опита да го излекува, бе наредила да го бият е камшик.
Вината й беше толкова голяма и непростима. Ако не беше толкова изплашена за живота си, дори би могла да приеме неговото отмъщение като изкупление за греховете си. Но сега се страхуваше и й се искаше да може да им обясни трагичните недоразумения. Ала едва ли би могла да изкупи вината си.