Сестра му търпеливо чакаше отново да отвори уста, за да продължи да го храни.
— Къде е Ройс? — внезапно попита той.
— Предполагам, че все още е в Уесекс.
Брат й я погледна изненадано. Мислеше, че зет му е с тях.
— Нима те е пуснал да тръгнеш сама?
Тя извърна глава.
— Той не беше в замъка и не знае, че съм заминала.
Селиг преглътна.
— Ще бъде много разгневен.
Кристен сви рамене и се опита да каже безгрижно:
— Навярно ще се ядоса.
— Ще побеснее от гняв.
Тя го погледна за миг.
— Знам, братко, но не се тревожи. Това е моя грижа. А сега ми кажи къде те боли, за да се опитам да ти помогна, да извикам някой лечител и…
— Не, ако ме обичаш, повече не ми води никакви лечители — остро я прекъсна той и потръпна. — Онази жена, която се наричаше лечителка, едва не ме уби с отровните си билки и повърнах всичко, което бях ял.
— Значи все пак са те хранили?
— Да, но благодарение на онази стара вещица, не можех да задържа нищо в стомаха си.
Сестра му замислено поклати глава.
— Датчанката каза, че са ти дали очистително, за да те излекуват от треската и навярно това ти е помогнало, защото сега тялото ти не изгаря от огън.
— Треската ми не беше толкова силна. — Той замълча. Сети се за дългите часове, изпълнени с кошмари и болка, от които имаше само смътен спомен за припадъците, отровата и смеха. — Поне аз не си спомням — призна той.
— Имал си треска през трите дни, които си прекарал в Гронууд, нали? — попита Кристен, докато му подаваше пълна лъжица.
— Нима съм бил там три дни?
Селиг се задави, блъсна ръката й, бульонът се изля върху него й го опари.
— Никога не съм била добра болногледачка, братко — намусено рече Кристен.
— Да, повече те бива да причиняваш рани, отколкото да ги лекуваш — съгласи се той.
Тя не обърна внимание на думите му.
— Сега нямаш друг избор и трябва да бъдеш по-търпелив.
Той се ухили, преглътна и продължи:
— Ще се опитам да оцелея, въпреки несръчните ти грижи. Надявам се, че поне няма да ме удариш.
Кристен се усмихна.
— Е, може би заслужаваш някой друг шамар.
Селиг стана сериозен и в очите му проблесна огорчение.
— Надявам се, че скоро ще се оправя.
— Аз също.
— Разкажи ми какво се е случило през онези три дни — въздъхна брат й. — Аз не помня почти нищо.
— През цялото време си бил окован във вериги.
— Не мислех, че е минало толкова време.
— А какво си спомняш?
Изразът не лицето му рязко се промени и чертите му се изкривиха от гняв.
— Болката… и смеха й. Той ме преследваше неотстъпно. Никога не съм мислил, че ще срещна жена, която да изпитва удоволствие от мъчението на другите.
Сестра му гневно стисна устни.
— Не бих искала да те измъчвам, но мисля, че е по-добре да ми разкажеш всичко.
Селиг отново въздъхна и започнах по-спокоен глас:
— Няма много за разказване, Крис. Нападнаха ни още докато бяхме в Уесекс. Предполагам, ме са били крадци. Скочиха от дърветата и бяха доста по-многобройни от нас.
— Да, до нас достигна слухът, че всички сте загинали. Тогава Ройс тръгна да те търси. Наистина ли са те ударили по главата?
— Да, отзад. Мисля, че е било с тояга, но когато се свестих не открих кръв. Повалили са ме с един удар. Когато дойдох на себе си, около мен нямаше никой, бях облечен в чужди дрехи, а главата ми се пръскаше от болка и не можех да помръдна. Повърнах, погледът ми се раздвояваше и се чувствах слаб като новородено бебе. Бог Тор ми е свидетел, че никога не съм се чувствал толкова зле.
Сърцето й се изпълни с болка и състрадание.
— Ударът трябва да е бил много силен — замислено промълви сестра му. — На главата ти все още има подутина. Сигурно е била много голяма, щом още не е спаднала.
— Сигурно — съгласи се брат й. — Но когато се свестих, помислих, че все още съм в Уесекс и че са изминали само един или два дни, защото не бях брадясал. Но по-късно, за голямо мое съжаление, разбрах, че съм се озовал чак в Източна Англия и не можех да си обясня как съм попаднал там.
— Значи почти две седмици си бил в безсъзнание?
— Да.
Тя се замисли за миг.
— Очевидно някой те е пренесъл до Източна Англия и се е грижил за теб през това време, макар че не си усетил нищо. Само не мога да си обясня защо са те изоставили.
— Аз също се питах кой би се загрижил толкова за един непознат. Едва ли саксонските крадци биха се укривали в Източна Англия.
— Не. Вероятно са били крадци от Източна Англия, които са дошли в Уесекс.
— И са решили да се погрижат за мен заради откупа?