Значи Селиг бе казал истината, когато бе споменал, че сестра му се е омъжила за своя похитител. А сега предишните врагове, предишните затворници и надзиратели яздеха заедно като истински другари по оръжие? Ерика не можеше да проумее как е възможно това. Искаше да попита, но не се осмели и затова само промълви:
— Моля те…
В думите й прозвуча такова отчаяние, че Кристен измърмори:
— Уф! — и я вдигна от земята. — Имаш късмет, че и аз имам нужда.
Ерика почувства облекчение и дори не обърна внимание на коравите като на мъж пръсти, които се впиха в рамото й. Кристен я поведе забързано, но внезапно спря пред храсталака, за да се огледа с присвити очи. Ерика неволно въздъхна, защото си помисли, че норвежката бе променила намерението си.
За нейна изненада тя чу:
— Онзи гигант съпруг ли ти е?
Ерика не се опита да излъже.
— Той ме следва навсякъде като сянка от деня, в който му спасих живота още когато бях дете. За него съм като дъщеря.
— И ти вярваш, че е някъде наблизо?
Понечи да излъже, но реши, че вече е безсмислено след това, което бе казала преди малко.
— Ще бъда искрено изненадана, ако не ме е последвал — призна тя. — Никога не ме е оставял сама.
— Ако ни следи, ще го сполетят много беди — отвърна Кристен. — И няма да успее да се приближи до теб, дори и да върви след нас до самия Уесекс.
После повика петима от хората си и им заповяда да се разпръснат в кръг из храстите наоколо. Не искаше да рискува и да остави пленницата да избяга. Страните на Ерика отново пламнаха от срам.
Кристен забеляза това и презрително процеди:
— Прекалено се превземаш.
— Не мога да се отпусна — сподавено промълви вцепенената девойка.
— Най-добре е да се научиш да преодоляваш тези глезотии — рязко изрече Кристен. — Когато брат ми се заеме с теб, такива неудобства ще бъдат най-малкото зло, което те очаква.
Норвежката сигурно се забавляваше, като ги представяше какво ще стори брат й с нея, но думите й отекваха в ушите на Ерика като зловещ тътен пред буря. Трябваше да избяга. Но как щеше да успее, когато непрекъснато я следиха толкова вражески очи?
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Ерика не разбра в първия миг какво я събуди на следващата сутрин, но когато отвори очи, видя пред себе си два едри мъжки крака, обути в ботуши от фина кожа. Опита се да погледне нагоре, но остра болка прониза главата й и тя изтръпна.
Бе забравила, че предишната вечер я бяха вързали с дебело въже, усукано около кръста, гърдите и гърлото й, пристегнато около голямото колело на каруцата. Кристен се бе погрижила да направи невъзможен всеки опит за бягство на пленницата. Ерика си спомни, че бе опитвала да държи главата си изправена, но когато бе заспала, навярно се бе търкулнала настрани, защото мускулите на врата й се бяха схванали.
Ръцете и краката й бяха изтръпнали, но това й помогна да издържи търкането на въжето, с което бяха превързани китките й. Тя се опита да се освободи — стори й се, че въжето не е много грубо — но не успя. По кожата й останаха белезите от въжето. Помъчи се да разхлаби възела около глезените си, но безуспешно.
За миг забрави за мъжа, който стоеше пред нея. Стараеше се да не докосва отвътре с език нараненото място на бузата си. Бавно обърна глава и успя да огледа непознатия.
Той стоеше неподвижно. Видя меча му, пъхнат в ножницата и късия нож с едно острие, с който саксите довършваха поваления неприятел. На кръста си имаше широк колан с метални кабари. Катарамата му бе украсена с голям гранат. Носеше зелена риза с дълги ръкави, а върху нея къса ризница без ръкави. Имаше тънък кръст и широки рамене.
Силните му ръце бяха скръстени на гърдите. Тъмнокафявата му коса падаше на вълни върху раменете му. Големите му зелени очи я гледаха напрегнато. Тя не разбра какво точно бе изписано на лицето му, но й се стори, че в погледа му проблеснаха гневни искри.
Помисли си, че мъжът е много красив. Би го взела за сакс, но той бе необикновено висок, надвишаваше ръста на брат й с една глава. Сигурна бе, че не го бе виждала досега, тъй като предния ден тя бе огледала всички мъже в лагера с надежда да открие поне едно дружелюбно лице.
Мъжът извърна глава от нея и погледна към каруцата. Платнището бе спуснато и той не можеше да види кой лежи вътре.
Ерика си припомни, че норвежката бе легнала да спи близо до нея, за да може да чува и най-лекото помръдване на пленницата. Кристен бе предпочела да не се отдалечава и да бди с ръка върху дръжката на кинжала си, въпреки че бе предупредила стражата да не отделя поглед от Ерика. Сестрата на Селиг беше предпазлива, тъй като може би Тургайз — вярната сянка на лейди Ерика — бе някъде наблизо.