Кристен се изви в съня си и се показа част от разпиляната й коса. Мъжът се приближи и побутна с крак косата. Може би това беше неволно, но все пак… Той търпеливо чакаше норвежката да се събуди. О, богове, навярно този мъж бе враг на похитителите й. Чертите на красивото му лице бяха изкривени от гняв. Той бе проникнал безпрепятствено в лагера им. Тогава може би и Тургайз щеше да успее да го стори.
Тогава какво бе станало със стражите? Тя се огледа, за да разбере дали са мъртви, но не видя трупове. Някои от бойците се хранеха, други развеждаха конете си, но повечето бяха насочили погледи към каруцата. Не, този мъж не беше техен враг, той бе един от тях, но защо изглеждаше толкова разгневен? И защо никой не се опитваше да го спре?
— Ох!
Кристен най-после се разбуди. Обърна глава, за да види къде се бе заклещила косата й. Съзря един крак до главата си и се запита кой се осмелява да я безпокои. Воднистосините очи гневно светнаха и в следващия миг замахна с кинжала си към крака на мъжа.
Мъжът отскочи назад, като че ли очакваше това нападение. Кристен се изтърколи под каруцата и се озова от другата й страна, където Ерика не можеше да я вижда. Но виждаше високия мъж, който не откъсваше поглед от норвежката.
— Знаех си, че ще проклинам деня, в който баща ти ти даде това — навъсено рече той.
Ерика се досети, че говореше за кинжала, макар че трудно разбираше англосаксонската му реч. Когато дойде за пръв път в тази страна, тя бе започнала да изучава този език, но не го знаеше добре, защото предпочиташе да използва датския език.
Кристен обаче говореше с лекота този език, при това със същия непознат за Ерика акцент, който се долавяше в речта на непознатия мъж.
— Почакай малко, за да взема меча, който ми подари ти, саксонецо.
Мъжът се намръщи.
— Ще те набия така, че няма да можеш да стоиш на краката си! — извика той.
— Да не мислиш, че ще ти позволя да го сториш? — кресна в отговор Кристен.
Ерика смаяно наблюдаваше тази невероятна сцена. Саксонецът изръмжа и скочи към каруцата. Ала викът на Кристен го спря.
— Внимавай, ще събудиш Селиг. Аз ще дойда при теб.
Щеше сама да отиде при него? Ерика би избягала далеч от този свиреп мъж. Кристен се насочи към нея и, без да я погледне, прекрачи над краката й, доближи се до мъжа и силно го удари с юмрук по гърдите. Непознатият дори не трепна и не се опита да отвърне на удара. Гневното изражение на лицето му не се промени.
— Не можеш ли да говориш по-тихо, грубиян такъв! — изсъска Кристен. — Всички наоколо ни се смеят.
Ерика забеляза, че наистина някои от мъжете се бяха ухилили и явно се наслаждаваха на спречкването между двамата.
— Ще им стане още по-смешно, когато те метна на коленете си и те напердаша — предизвикателно отвърна той.
Кристен отстъпи крачка назад. Ако бе продължила да отстъпва, щеше да се спъне в краката на, пленницата, но се спря. Явно заплахата, че ще бъде напердашена я бе изплашила повече от юмручния бой.
— Ще ти обясня всичко, Ройс — хладно започна норвежката.
— Ще ми обясниш всичко след като те напердаша — повтори той.
Очевидно не се интересуваше много от обясненията й.
— О, горко ми! Колко си несправедлив!
— Ти си събрала хората ми и си тръгнала сама!
— Не само твоите, а и на Селиг — прекъсна го тя. — Трябваше да събера повече воини, за да бъдем достатъчно силни, в случай че някой ни нападне.
Думите й не укротиха яростта му.
— Ти си нарушила заповедите ми. Бях ти забранил да пътуваш сама и ти отлично знаеш това.
В отговор тя отново настръхна.
— Ако се беше върнал навреме, щеше да чуеш вестоносеца, който ми съобщи, че брат ми е пленен. Мислиш ли, че можех да остана вкъщи при тази вест? И затова не дочаках завръщането ти. Намерих го полумъртъв. Ако бе останал още един ден в Гронууд, сигурно щяха да го убият.
Ерика потръпна при тези думи. Гневът на непознатия се стопи и той прегърна Кристен.
— Къде е той? — запита Ройс.
— В каруцата. Навярно се е събудил от целия този шум, който успя да вдигнеш още с пристигането си. Добре че сигурно не е чул разговора ни, иначе щеше да се опита да ме защити, а още е много слаб.
Ройс изсумтя.
— Той знае, че не е необходимо да те защитава от мен, жено. А ти ще си получиш заслуженото за онзи удар, но чак когато се завърнем у дома.
— Много си любезен — нацупи се тя и го отблъсна от себе си.
Ерика отново настръхна, но този път се тревожеше за себе си, макар че мъжът продължи да гледа към Кристен:
— Очаквам все пак да ми обясниш какво стана тук.
Кристен проследи погледа му и пак се намръщи, защото едва сега разбра, че пленницата е видяла цялата сцена с мечешките ласки между странната съпружеска двойка.