Кристен искаше да му предложи жени от своята прислуга, но знаеше, че той ще изчака завръщането на Ивар и останалите за освещаването на новия си дом. Седмина от хората на Ивар също щяха да се заселят в Уесекс, включително и приятелят й Торолф. Останалите, заедно с Ивар, щяха да се приберат у дома в Норвегия преди да настъпи зимата и отново щяха да се завърнат на следващото лято.
Младата господарка въздъхна и се огледа наоколо. Видя, че всички жени бяха забравили за ръкоделията си и се бяха втренчили в брат й.
— Виждам, че нищо не мога да променя. — Обърна се към съпруга си и го попита: — Не можеш ли да го изпратиш някъде на война?
— Ако го направя, ще ми отрежеш главата — изсумтя Ройс.
И сигурно беше прав. Миналата година, когато трябваше да воюват с датчаните, Кристен бе преживяла много тежко отпътуването на съпруга си и брат си.
Тъкмо щеше да се съгласи с него, когато един от слугите на Ройс се втурна в залата и задъхано изрече:
— Насам идват петима конници, господарю, като единият от тях изглежда полумъртъв. Носят кралския флаг.
Младата жена изтръпна, обзета от предчувствието, че войната отново бе на прага на дома им.
ГЛАВА ВТОРА
Въпреки опасенията на Кристен се оказа, че не ги заплашва нова война. Крал Алфред и съветниците му бяха измислили нов план за укрепване на съществуващото споразумение за мир. Делегацията с петима воини, която бе пристигнала в Уиндхърст от запад, пътуваше към двора на крал Гутрум с покана от крал Алфред. Никой не ги бе нападнал по пътищата. Водачът им, мъж с болнав вид, не страдаше от рани, а от някакъв вроден недъг, поради който крайниците отказваха да му служат и болките му бяха непоносими.
Кристен не разбра с каква цел пътуват пратениците. Сложиха болния водач да легне и повикаха лечители от околността. Когато се отправяше към залата при съпруга си, тя чу да се споменава, че мъжът, който бе водач на групата може да се прости с живота си. Двама от лечителите казаха, че му остават малко часове живот и признаха, че причината за болестта не им е известна.
Младата жена съобщи тъжната вест на останалите четирима пратеници на крал Алфред. Те се огорчиха, когато узнаха, че дни наред смъртта е препускала по дирите им. Ала не бяха толкова опечалени от съдбата на водача си, когото бегло познаваха, а се измъчваха заради неуспешния край на мисията си. Бяха уплашени от гнева на крал Алфред. Познаваха добре характера на господаря си. Но Ройс не беше сигурен, че кралят ще се разгневи. Допускаше, че Алфред ще се раздразни от това неочаквано забавяне на преговорите, но бе убеден, че господарят му бързо ще намери някой, който да замени умиращия водач.
Разбира се, това не беше лесна задача, тъй като водачът изпълняваше и ролята на преводач — той бе единственият в двора на крал Алфред, който владееше езика на датчаните и щеше да превежда на епископа дипломат в двора на крал Алфред. Останалите пратеници бяха телохранители, понеже трябваше да прекосяват земи, населени с разбунтувани племена, разбойници и крадци. Можеха да намерят друг епископ, но трудно можеха да намерят в кралството мъж, който добре да владее езика на датчаните.
Селиг слушаше обясненията на зет си. Стоеше в залата до масата заедно с Ройс и кралските пратеници, но не разбираше много от разговора им.
За разлика от сестра си, която още в детството си у дома бе научила езика на робите, включително и езика на съпруга си, Селиг бе изучавал само тези езици, които му се струваха полезни за търговията. Затова говореше с лекота датски и шведски, донякъде разбираше и езика на финландските и прибалтийските славяни, а келтите често го вземаха за един от своите, тъй като бе научил много добре езика им от майка си. Но не можеше да говори свободно езика на саксите. За щастие Ройс говореше свободно и келтски.
Селиг не мислеше, че трябва да научи всички езици, които владееше сестра му. За разлика от другите викинги не одобрявайте идеята за завладяване на нови земи на изток, а възнамеряваше да последва примера на баща си и да се занимава само с търговия. Не бе отчаян от неуспеха на първите набези в тази страна. Това бяха само опити да се заграбят богатствата на саксите, преди датчаните да са ги оплячкосали докрай.
Сега, разбира се, трябваше да изучи езика на саксите, тъй като бе решил да се засели в тази страна. Дори вече бе започнал да го усвоява, но не бе имал много време да се посвети на тази цел и затова все още не можеше да го разбира напълно. Особено сега, когато обстановката бе напрегната и никой не говореше бавно и отчетливо, за да може един чужденец като Селиг да схване разговора им. Всъщност всички саксонски думи, които бе усвоил досега, бяха по-подходящи за нежни разговори с някоя дама, а не за сериозен мъжки спор.