Прегърна първо Брена и дори я повдигна от земята, макар че майката не бе дребна жена. Според стандартите на келтите дори минаваше за висока. Но дъщерята беше с една глава по-висока. После Кристен се хвърли в прегръдките на Гарик. Сега ролите се размениха — бащата повдигна Кристен и я завъртя около себе си.
Селиг не помръдваше от мястото си. Дори не смееше да слезе от коня, защото се страхуваше, че ще изгуби равновесие и ще се строполи по лице на земята. Струваше му се, че през последните дни бе погълнал повече храна, отколкото изяждаше за цяла година, но силите му се възстановяваха много бавно. Особено сега, след изтощителната многочасова езда, отново се чувстваше страшно отпаднал.
Обърна се назад, за да види къде е Ерика, и видя, че приближава бавно с останалата част от групата. Ройс забеляза, че шуреят му не се чувства добре, обърна коня си към него, слезе от седлото и му подаде ръка.
В този миг майката на Селиг се насочи към тях и загрижено погледна сина си.
— Много ли те боли?
Селиг въздъхна. Знаеше, че трудно ще я излъже.
— Търпи се — рече той.
— Това нищо не ми обяснява…
— Ще разбереш, има време — прекъсна я Гарик, изскочи пред нея и помогна на Ройс да свалят Селиг от коня.
Младият мъж бе благодарен на баща си за помощта, но реши, най-вече заради майка си, да стигне сам до замъка. Преди това обаче трябваше да я прегърне, както винаги след всяка раздяла. Това се оказа грешка — не я бе притиснал с обичайната си мъжка сила до гърдите си и Брена веднага усети, че е много изнемощял.
— Тези, които те нападнаха, мъртви ли са? — запита тя.
Селиг се засмя. Очите на Гарик и Ройс се разшириха от изненада при този кръвожаден въпрос, но след това Ройс се досети за какво става дума.
Никога нямаше да забрави първата си среща с майката на Кристен. Брена го бе събудила с кинжала си, опрян до гърлото му. Не се съмняваше, че щеше да го забие в него, ако не бе отговорил на всичките й въпроси. А на сутринта трябваше да се изправи пред един от най силните викинги, които бе срещал, в двубой на живот и смърт. Очите на викинга му подсказаха кой е неговият противник — същите воднистосини очи като на Кристен. Той разбра, че това е баща й и че няма да го убие, дори и да има възможност. Впрочем присъстващите така и не повярваха, че е пощадил врага си. Ройс бе разбрал, че те са много сплотено семейство. Ако някой се осмелеше да нарани един от тях, останалите му ставаха врагове до края на дните си. Ето защо искрено съжаляваше датчанката.
— Нищо не успях да сторя, мамо, защото крадците ме повалиха още в първия миг — обясни Селиг. — После са избягали в бърлогата си. Бих могъл да разпозная само един от тях, затова ще бъде много трудно да ги открием.
— Тогава е получил първата си рана — намеси се Кристен. — Когато се свестил, се добрал до един датски замък и помолил за помощ, но те го пленили и го оковали във вериги. Брат ми изгарял от треска, а те го бичували с камшик.
Брена хвърли свиреп поглед към дъщеря си.
— Избихте ли ги всичките?
— Не, но водим с нас главния виновник. — Кристен посочи към Ерика. — Когато се съвземе, Селиг ще се разправи с нея.
— Жена? — възкликнаха в един глас Брена и Гарик.
Селиг трепна.
— Какво толкова чудно има в това? Не мога да очаровам всяка жена на този свят. Но сега се чувствам толкова уморен, че едва се държа на краката си.
Думите му бяха посрещнати с недоверчиви възгласи, но Кристен отправи гневен поглед към брат си и изрече бързо:
— Той настояваше да язди, но сега разбирам, че е било грешка. Радвам се, че ти, мамо, ще се грижиш за него. Едва ли ще успее да те заблуди, че е по-здрав, отколкото е всъщност.
Братът и сестрата се спогледаха. Брена изцяло бе съгласна с дъщеря си и започна да дава нареждания. Селиг погледна за помощ към Ройс. Наистина той бе господар на този замък, но беше невъзможно да излезе на глава с тъща си и това недвусмислено бе изписано на лицето му. Суматохата достигна върха си, когато от замъка изскочиха няколко жени и с викове и сълзи се спуснаха към Селиг.
Половината от тях плачеха от радост, че е оживял, а другата половина от мъка, че е толкова изнемощял и че, според воплите им, дори не приличал на себе си. Всички се надпреварваха да предлагат помощта си, за да до изцерят, а той не успяваше да ги надвика, за да ги убеди, че състоянието му не е чак толкова окаяно. Никой не го слушаше. Дори и Кристен се видя в чудо, докато успее да ги разпръсне. Трябваше да измисли работа за всяка жена, а това не беше лесна задача.