Ройс и Гарик стояха настрани. Ройс се забавляваше, докато забеляза намръщения поглед на тъста си.
— Той бързо ще възстанови теглото си — успокои го Ройс. — Но вероятно ще измине по-дълго време, преди да изчезне болката в главата му. Разбрах, че са го ударили много лошо.
— Кой го е държал гладен?
— Не е могъл да се храни заради раната. Почти две седмици е бил в безсъзнание.
— Да, това обяснява всичко — кимна Гарик и добави: — Това лято мисля да половувам.
Ройс се засмя.
— Кристен ми каза почти същото. Тя мисли, че Уесекс гъмжи от крадци и трябва да го прочистим от тази напаст. Но Селиг иска да отмъсти само на един човек. Учудвам се как може да я мрази толкова много.
Гарик проследи погледа му и видя датчанката, която в този миг влизаше в замъка. Девойката бе мръсна и раздърпана, но си личеше, че е много красива.
— Какво смята да прави с нея?
— Какво може да прави един мъж с жена? — запита на свой ред Ройс и сви рамене.
— Не и ако я мрази.
Ройс не бе съгласен с него. Той също бе мразил викингите, но се бе оженил за една от тяхното племе. Бе презирал жените на викингите и ги бе смятал за уличници, но след като бе имал щастието да срещне Кристен, омразата му се бе стопила.
Кристен обаче никога не му бе причинявала такива страдания, каквито лейди Ерика бе причинила на Селиг.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Ерика седеше на пода в един ъгъл на спалнята, с вързани ръце и крака. Никой не й обръщаше внимание.
— Ще стоиш така, докато бъдат готови веригите за теб — й бе казал Ивар, докато отново я завързваше. Никак не й се искаше да настъпи този миг, когато студените вериги ще заменят въжетата.
Откакто я бяха довели в тази стая, наоколо кипеше трескава дейност. Бяха донесли вода, после я бяха изнесли. След това донесоха още вода. И нея отнесоха. Донесоха храна, отнесоха я преди да е изстинала и я замениха с топла.
Лечителката, стара жена с дълга и проскубана сивокафява коса, хокаше всички наоколо, докато приготвяше върху масата смес от билки. После съблече Селиг и огледа раните му. Зад нея стояха пет-шест жени. Ерика забеляза, че никоя от тях не се изчерви, докато гледаха голия мъж. По-късно узна, че лечителката далеч не е единствената жена в замъка, която го бе виждала без дрехи. Само Ерика се изчерви и отклони поглед.
Пороят от сълзи, на който бе станала неволен свидетел, я отвращаваше. Човек би могъл да си помисли, че всички тези жени са негови съпруги, но Ерика много добре знаеше, че саксите имат само по една жена, а Селиг живееше сред сакси и трябваше да спазва обичаите им. Но нито една от тези хлипащи създания не се държеше властно, нито една не изпъкваше и този рояк, както би подобавало на една истинска съпруга. Единствената жена, която се държеше като господарка, бе чернокосата по-възрастна жена, която внимателно разтриваше е мехлем наранения му гръб.
От това, което бе видяла пред стените на замъка и от разказа на Кристен, Ерика разбра, че това е майка му, и я обзе страх. Още един член на това семейство, който бе изпълнен е омраза и презрение към нея. Отново я налегнаха мрачни мисли. Впрочем откакто я бяха пленили, тези мисли не я бяха напускали. Нищо не спомагаше за намаляването на страховете й. Тревогата в душата й се засили още повече, след като се озова зад тези високи, добре укрепени каменни стени.
Тургайз навярно не беше наблизо. Тя се прости с надеждата, че преданият й до смърт гигант ще може да я измъкне оттук. Тези каменни стени се пазеха зорко, а вратите се заключваха след залез слънце. Исполинът не би могъл да се промъкне незабелязано покрай стражите нито денем, нито нощем.
Сега можеше да разчита само на брат си, но не знаеше кога ще го види отново. Не вярваше, че Селиг ще го убие, както самоуверено бе заявил. Рагнар щеше да го повали с меча си и тя щеше да бъде свободна. Това беше сетната й надежда.
През последния ден не й се бе налагало да се измъчва от унизителните „разговори“ със своя похитител. Когато на третата сутрин Селиг бе решил да язди, бяха заставили Ерика да пътува на коня на Ивар, опряла гърди до потния гръб на ездача. Трудно бе да реши кой от двата начина за пътуване бе по-неприятен.
Ивар се държеше по-сурово към нея дори и от Торолф. Докато яздеха заедно, тя трябваше да напряга всеки мускул от тялото си, за да не се докосва до него. Ерика бе разбрала, че както Торолф е най-близкият приятел на Кристен, така Ивар бе дясната ръка на Селиг. Предполагаше, че Ивар я ненавижда от все сърце.
Пътуването никак не беше леко. Освен несигурното бъдеще, изпълнено с ужасяващи опасения, Ерика се страхуваше, че Кристен ще й обръща по-малко внимание, особено сега, когато съпругът й се бе присъединил към тях. Но Кристен не бе забравила молбата на Ерика от първата нощ и редовно идваше да я вземе, когато тя самата трябваше да се отбие зад храстите, за да задоволи естествените си нужди.