При един от тези случаи Ерика се бе опитала да повлияе върху здравия разум на Кристен, като й бе припомнила за неприятните последици от нейното отвличане.
— Брат ми ще тръгне да ме търси. Дори и да не сме много близко, пак ще дойде.
— Е, навярно ще постъпи така. Но няма да успее да те върне в Гронууд, освен ако брат ми не те освободи. Пък може и самата ти да не поискаш да се върнеш.
Ерика се бе замислила и бе решила, че само една причина може да я накара да се откаже от завръщането у дома — ако загуби целомъдрието си.
— Искаш да кажеш, че Селиг ще ме изнасили?
Кристен бе изсумтяла презрително.
— Да изнасили жена, която мрази? Няма защо да се страхуваш от това.
— Тогава защо да не искам да се завърна у дома?
— Защото може би ще се влюбиш в него — отвърна Кристен и сви рамене.
Ерика бе не само изненадана, но едва не се разсмя, като чу това невероятно предположение.
— Да се влюбя в мъж, който иска да ми причини зло? Как си представяш това?
— Това би било най-голямото ти наказание, не мислиш ли?
— Никога няма да го допусна.
— Не се заричай. Може би няма да разбереш как ще се случи. Те никога не са могли да му устоят.
— Те?
— Всички жени, който са го обичали.
„Всички жени, които са го обичали“.
Тези думи звучаха невероятно, но и Селиг бе невероятно красив мъж. Младата датчанка не се страхуваше, че може да бъде една от „всички“, но бе изненадана да чуе тези думи от сестра му.
Много от тези жени сега се грижеха за него. Някои от тях едва не се сбиха коя да бъде най-близо до него. За Ерика този мъж беше безчувствен, жесток и без капчица милост в душата си. Как може всички тези жени да бъдат толкова лекомислени и да го обичат само заради красотата му, колкото и необикновена да е тя?
Младото момиче се сепна и се огледа.
В стаята бяха останали само майка му и едва възрастна прислужница. Селиг все още лежеше по корем. Очите му бяха затворени и може би бе заспал, защото двете жени разговаряха шепнешком. След това взеха ведрото с вода, дрехите му, остатъците от храната и се приготвиха да излязат. Ерика затаи дъх с надеждата, че няма да й обърнат внимание. Но чернокосата жена се спря внезапно и се обърна към нея.
— Аз съм Брена Хаардрад, майката на Селиг.
Гласът й бе студен, а погледът — изпълнен с омраза.
Ерика бе вече привикнала — слугинята също я гледаше по този начин.
— Така и предполагах — отвърна девойката.
— Той ми разказа какво се е случило и как си се отнесла към него.
— А каза ли как смята да ми отмъсти?
— Ако бях на негово място, първо щях да заповядам да те набият с камшик, така както ти си постъпила с него. Ако бях дошла в замъка ти, щях да те убия на място. Но това щеше да бъде прибързано, нали? Когато човек се поддаде на чувствата си, после може горчиво да съжалява. Дъщеря ми заслужава похвала, че е успяла да овладее чувствата си.
Ерика бе пребледняла още при първите й думи, но сега лицето й започна да възвръща цвета си.
— Искаш да кажеш, че няма да ме убиеш още сега?
— Аз няма да решавам съдбата ти, но мисля, че не бих те убила. Смъртта е твърде леко избавление.
Думите й прозвучаха твърде зловещо.
— Но какво смята да прави той с мен?
Брена сви рамене.
— Не ми е казал, но не бъди толкова нетърпелива. Засега отлага наказанието ти, макар че не го заслужаваш. — След тези думи тя се обърна към слугинята:
— Заведи я в банята, Еда, а после й дай нови дрехи.
— Не.
Това бе гласът на Селиг. Той не беше заспал и бе чул всичко.
— Тя смърди, Селиг — каза Брена и го изгледа.
— Може да се изкъпе, но тук, в стаята. Не трябва да се отдалечава от мен.
— Защо?
— Не желая да говорим повече за нея, мамо.
Гласът му бе студен и нетърпящ възражения. Говореше като мъж, а не като син. Това не би я спряло, но Брена беше решила да не се намесва.
— Не вярвах, че можеш да изпитваш омраза към някоя жена — каза тя.
— Когато ме предизвикат, аз съм способен на всичко.
— Истина е — въздъхна майка му и се обърна към Еда. — Донеси коритото тук. Пък и на него ще му трябва за утре сутринта.
Никой не попита пленницата дали иска да се изкъпе, а още по-малко се интересуваха дали е съгласна да се изкъпе в стаята на Селиг. Ерика никога нямаше да се съгласи с това.
— Не желая да се къпя, докато той ме наблюдава, лейди Брена — заяви младото момиче.
Брена я погледна със сивите си очи, които биха същите като на сина й.
— Нямаш друг избор.