Ерика гордо вирна глава.
— Имам. Ще продължа да смърдя.
— Не, това няма да стане. Дъщеря ми не понася мръсотията, нито пък аз имам намерение да си запушвам носа всеки път, когато вляза в тази стая. Или ще се изкъпеш сама, или ще изпратя някоя от слугините да те изкъпе.
— Никакви слугини — намеси се Селиг. — Изпрати Ивар и още двама от моите хора.
— Ще се изкъпя сама! — извика Ерика.
— Знаех си, че ще се съгласиш.
Самодоволният му тон я вбеси, но тя замълча. Каквото и да избереше, той щеше да направи обратното. Очевидно бе решил да се забавлява със страданията й.
— Не разбирам какво искаш да постигнеш с това, Селиг — измърмори Брена. — Толкова си отпаднал, че едва ли би могъл да изпиташ наслада от нея.
— Грешиш, мамо. Никога няма да я докосна. Искам да се почувства неудобно.
— Надявам се, че няма да е за твоя сметка отвърна многозначително майка му.
— Не се безпокой. Единственото желание, което изпитвам към нея, е да я удуша, но това не ме задоволява.
— А какво ще те задоволи?
— Не е твоя работа, мамо — ухили се той. При друг случай за такъв отговор тя щеше да му удари плесница и синът й много добре знаеше това. Но сега само се засмя и разроши косите му.
— Баща ти и братята ти ще дойдат по-късно да те видят. Добре е малко да си починеш, след като приключиш с „неудобството“ на пленницата си. Не е нужно да ти казвам как да възстановиш силите си.
— Не, наистина не е необходимо. Мога да се погрижа за себе си.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Ерика втренчено гледаше голямото дървено корито. От него се разнасяше приятен аромат на рози и изглеждаше много примамливо. Но то беше поставено в средата на стаята, съвсем близо до леглото. Селиг продължаваше да лежи със затворени очи, но тя знаеше, че не спи.
Еда я бе развързала и й бе приготвила чисти дрехи и обувки.
Ерика стоеше в ъгъла, без да помръдне. Само когато свалиха въжетата, разтри изтръпналите си крайници. Не можеше да се реши да се приближи до коритото. Бе казала, че ще се изкъпе в стаята, тъй като бе немислимо да се остави в ръцете на бойците на Селиг. Но не можеше да събере сили да приближи до коритото, а времето минаваше.
Би могла да избяга и никой нямаше да я спре. В стаята нямаше никой друг освен Селиг, а той беше твърде слаб, за да може да й попречи. Но за да излезе, трябваше да се спусне по стълбите и да прекоси голямата зала. Щяха да и заловят много бързо и навярно щяха да я накажат. Но да се къпе пред този мъж…
— Мога да извикам Ивар.
Както бе предполагала, той не спеше и чакаше. Искаше да наблюдава унижението й. Досега не изпитваше омраза към него, но сега го намрази.
— Ти си много жалък!
— Твоето мнение не ме интересува. Да повикам ли Ивар?
Той се извърна и я погледна, очаквайки отговора й. Сивите му очи я гледаха безмилостно. Нямаше смисъл да го моли за нищо. Това беше част от отмъщението му, незначителна част за него, но не и за нея. Знаеше, че щеше да я принуди да се изкъпе в стаята му, без значение как щеше да го постигне.
Младото момиче бавно пристъпи напред. Искаше й се да не бе толкова светло, но късните лъчи на слънцето огряваха стаята. Единственото, което можеше да направи, бе да стои с гръб към него и да се преструва, че той не съществува. Просто трябваше да се наслаждава на топлата вода и благоуханния сапун. Нямаше да му позволи да види срама й, трябваше да се опита да мисли за нещо друго.
Застана с гръб към него и се съблече.
Коритото беше кръгло и широко, но не беше много дълбоко. Стигаше й само до коленете. В средата му беше поставено ниско столче, но тя не седна на него, защото искаше да се потопи във водата.
— Можеш да си измиеш косата.
Ерика бе толкова смутена, че дори не бе помислила за косата си. Но мразеше да й дават съвети. По-добре да й беше заповядал. Какво би станало, ако откажеше? Разбира се, щеше да се намеси Ивар. Тази заплаха висеше като камшик над главата й.
Трудно разплете плитките си, тъй като косата й бе мръсна и сплъстена. Кичурите коса покриха гърба й, девойката се наведе, потопи глава във водата и започна да се сапунисва.
До коритото беше поставено само едно ведро с чиста вода за изплакване, затова трябваше да пести водата. За да измие косата си, трябваше да я сапунисва три пъти и да я изплаква с водата от коритото. Когато свърши коритото бе покрито с мръсна пяна, но тя самата беше чиста.
Повече не можеше да седи в мръсната вода и трябваше да се изправи или да седне на столчето. Но тъй като не желаеше да направи нито едното, нито другото, трябваше да увие косата ги, за да я предпази от мръсната вода. Изправи се на колене и се изчерви от срам. Взе бързо кърпата и отново се потопи във водата.