— Едва ли ще останеш чиста в тази мръсна вода.
Думите му бяха само предположение, тъй като той не можеше да види водата в коритото.
— Водата е все още чиста — отвърна тя, но това не й помогна. Той бе решил да я измъчва още и думите й едва ли щяха да го спрат.
— Изправи се — заповяда младият викинг. — Тъй като едва ли си имала баня в твоя замък, трябва да се убедя, че си се измила добре. Не искам да дразниш обонянието на майка ми.
Ерика се запита дали обяснението му не бе част от играта. Дали да му възрази и да му каже, че не е като саксонците, които от суеверие смятат, че къпането е нездравословно? Можеше лесно да оспори думите му, дори намека за „обонянието“ на майка му. Та нали той бе виновен, тя да не се изкъпе през цялата седмица. Бяха прекосили няколко реки, бяха нощували край потоци и вирове, но не й бяха разрешили да се измие.
Младото момиче се изправи, като внимаваше да стои с гръб към него. Почувства, че цялата се изчервява, но се изпълни със задоволство. Усещаше, че бе успяла да обърка плановете му. Не знаеше каква бе истинската му цел, вероятно да демонстрира властта си над нея, но й се струваше, че бе успяла да провали намерението му.
Той се засмя тихо и Ерика разбра, че не отдаваше значение на временната й победа. Тя стоеше с гръб към него, с ръце пред гърдите но чувстваше, че той й готви нещо. И не се излъга.
— Обърни се, момиче. Имаш много хубав задник, но искам да видя какво още притежава моята нова робиня.
— Аз не съм робиня — прошепна девойката, по-скоро като че ли на себе си.
— Какво каза?
— Аз не съм робиня!
— Както вече ти казах, твоето мнение не ме интересува. Ще изпълняваш това, което ти казвам. Ако се опиташ да ми възразяваш, само ще влошиш положението си.
Думите му не я уплашиха. Вече знаеше каква бе крайната му цел. Селиг искаше да я унижава при всеки удобен случай и окончателно да смачка гордостта й.
„Искам да пречупя гордостта ти и това ще е отмъщението ми“ — спомни си думите му тя.
Искаше да я види гола, но не защото се интересуваше от тялото й, а защото искаше да нарани достойнството й. Не го правеше от сладострастие. Сестра му й бе казала, че той няма да я изнасили, а думите му потвърждаваха това. Селиг не я възприемаше като жена. Искаше само да я унизи, да я измъчва, да я накара да се почувства безпомощна.
В гърдите й се надигна гняв.
Досега страхът я бе възпирал. Страхът от това, което би направил един мъж при вида на гола жена. Но бе забравила, че Селиг не е обикновен мъж. Той беше неин враг и не я желаеше като жена. Сега бе твърде слаб, за да се люби с нея, а дори и да можеше, не би го направил. Ако се любеше с нея, това би означавало да признае, че тя го вълнува, а той никога нямаше да й даде повод да тържествува над слабостта му.
Гневът рязко промени поведението и мислите й. Той искаше да я накара да се срамува. Но самата тя искаше да се изкъпе, а присъствието му не бе заплаха за нея. Дори можеше да го накара да съжалява за това забавление. Искаше да я гледа? Имаше какво да му покаже. Може да нямаше власт като господарка, но все още имаше власт като жена.
Ерика никога досега не се бе опитвала да съблазнява мъж, но някои неща усещаше инстинктивно. Обърна се с лице към него. После взе сапуна и насапуниса ръцете си. Погледна го предизвикателно с небесносините си очи, бавно разтри гърдите си, после дланите й се плъзнаха по талията и по гладките стройни бедра. Той я гледаше със светлосивите си очи й тя знаеше, че за миг бе забравил коя е, просто се наслаждаваше на красивото тяло на жена, която се къпе.
— Ще ми изтриеш ли гърба, смели боецо?
— Ти си истинска лисица — изсъска той.
Искаше й се да се засмее, но не го направи. Никога не бе мислила, че ще опитва да запази гордостта си по този начин. И тогава почувства, че са си разменили ролите.
На лицето му се появи сладострастно изражение. Устните му се извиха в чувствена дъга. Очите му заблестяха, сякаш галеха всяка частица от тялото й. Той беше мъж, който знаеш как да люби една жена само с поглед.
Ерика отново се почувства несигурно и притеснено. Беше невероятно глупаво от нейна страна да го предизвиква по този начин. Страстта можеше да я превърне в робиня.
Но Селиг все още нямаше достатъчно сили, за да я обладае, и само тази мисъл я възпря да не изскочи с писък от стаята. Младото момиче бързо извърна поглед от него и припряно довърши къпането си.
Той продължаваше да я наблюдава и тя потрепери. В гърдите й се надигна някакво неочаквано, но приятно усещане. Нима страстта бе заразителна? Ако това е вярно, само бог Один може да й помогне. Той имаше на разположение цяла дузина жени в този замък, но кой ще удовлетвори нейната страст? Не, навярно само си въобразява. Откъде може да е сигурна, че чувството, което я бе обзело, бе страст? И как може да я възпламени само с един поглед? Не, не е възможно.