Младият мъж мълчеше, а и тя не се осмели да го погледне. Но бе научила нещо важно — не можеше да се мери с него в изкуството на прелъстяването.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
— Ще намериш гребен в раклата зад теб — каза Селиг.
Предложението беше толкова неочаквано и великодушно, че Ерика не повярва на ушите си. Косата й бе така оплетена, че едва ли би могла да я оправи без гребен. Но Селиг не би й дал нищо, за което да му бъде признателна. Тогава защо го прави?
Ерика предпазливо отвори едно от чекмеджетата на раклата, като очакваше, някакъв капан — да щракне някаква скрита пружина, да изскочи острие на нож или подът да се разтвори под нозете й. Но нищо не се случи. Това беше най-обикновено чекмедже. Гребенът лежеше до едно овално огледало върху куп мъжки дрехи. Не можа да устои и се огледа в огледалото. За нейна изненада по лицето й не се забелязваха следи от преживените страдания. По бузата й едва личаха следите от жестокия удар на Кристен. Небесносините й очи заблестяха от изненада. Дори слънцето беше пощадило лицето й и то имаше леко златист загар.
Изглеждаше тъй красива, че в първия миг се усъмни дали това наистина е нейното отражение. Може би изглеждаше така привлекателно само при светлината на свещите, които един слуга бе донесъл в стаята, още щом бе започнало да се смрачава.
Светлината на свещите можеше да заблуждава…
— Струва ти се, че не можеш да се познаеш в огледалото? — обади се Селиг.
Проклетникът отново бе прочел мислите й.
— Не, аз…
— Дай ми малко време, момиче — прекъсна я той и злобно се засмя, — и ще се постарая да не ти се разминат всичките страдания, които може би очакваш.
— Подлец! — просъска Ерика през зъби.
Тя започна да разресва дългите си коси с гребена. Очите й се изпълниха със сълзи, докато се опитваше да разплете кичурите с бързи движения, ядосана от мъжа, чийто поглед усещаше като забит в гърба си.
И двамата бяха сити. На Ерика бяха поднесли изненадващо богата и вкусна вечеря, която с нищо не напомняше за оскъдните огризки, които обикновено се подхвърляха на пленниците. Бузата все още я болеше, но отокът бе спаднал и вече можеше да сдъвква храната. Но Ерика щеше да се нахрани с по-голямо удоволствие, ако не се налагаше да бъде зрител на безвкусната любовна игра, която разиграваше пред очите й женската част от прислугата в Уиндхърст.
Едит, прислужницата, която поднесе вечерята, се застоя цял час и изгуби повече време в старанието си да го милва и да го обсипва с нежни думи, отколкото да го нахрани. Тя бе малка безсрамна уличница и Селиг не пропусна възможността да докаже на Ерика колко очарователен и съблазнителен може да бъде. Очевидно те се „познаваха“ много добре. Младата датчанка не се усъмни нито за миг, че отново ще възстановят предишната си връзка, когато Селиг оздравее.
Времето напредваше, вече бе станало доста късно, но не се появи прислужник, който да изгаси свещите и да й приготви постеля. Поне бяха изпразнили коритото. Отново влезе лейди Брена, за да се увери, че Селиг е взел лекарството, което му бе предписала лечителката. Лейди Кристен само надникна през вратата и запита брат си дали се нуждае от нещо. Но най-обезпокоително бе посещението на бащата и братята на Селиг.
Тримата едри мъже изпълваха стаята. Всеки от тях на няколко пъти отправи втренчен поглед към младата датчанка, но нито веднъж не я заговориха, дори не споменаха името й в разговора си със Селиг. Навярно Кристен вече им бе разказала всичко за събитията, разбира се, така, както тя ги схващаше. В погледите им Ерика долавяше по-силно или по-слабо любопитство, понякога недоразумение, антипатия, дори гняв, но за нейна изненада въобще не проличаха признаци на явна омраза. Може би съумяваха да я прикриват по-добре от Селиг.
Ерик и Торал, по-младите братя на Селиг, не бяха толкова красиви, макар че съвсем не можеше да се каже, че са грозни. Вероятно Ерик беше най-малкият. И двамата, подобно на Кристен, приличаха силно на баща си, със същите златисти коси и воднистосини очи, високи на ръст.
Ерика се опита да не забелязва присъствието им, но това се оказа невъзможно. Най-интересна за нея бе промяната в поведението на Селиг. Сега пред очите й се разкри съвършено различен човек, който се шегуваше, смееше и постоянно разсмиваше събеседниците си. Последните й наблюдения, допълнени от пресния пример за умението му на ухажор, което младият мъж с успех бе демонстрирал в сцената с хубавичката Едит, я накараха да промени за пореден път мнението си за него.