Когато Ройс се върна в залата и се приближи до масата с бурето с тъмно пиво, към тях се присъедини и Кристен. Тя бе приспала децата и сега покани гостите да вечерят с тях. Навън вече се бе стъмнило, но в залата все още бе пълно с хора.
След като напълниха отново халбите си с тъмна бира, Кристен за първи път заговори:
— Добре ли чух? Наистина ли крал Алфред желае да сключи нови съюзи с помощта на изгодни женитби?
Ройс сви рамене. Той, за разлика от съпругата си, не бе изненадан.
— Така разбрах. Трима от неговите благородници доброволно са решили да пожертват дъщерите си, хубавици и с богата зестра.
Кристен не реагира на думата „пожертват“, защото много добре знаеше, че съпругът й никога няма да забрави как датчаните бяха изклали близките пред очите му, тук в Уиндхърст.
— Техните зестри включват ли земи?
— Да.
— Да се молим за божията милост, Ройс! — възкликна тя, изпълнена със съмнения. — Твоят крал и братята му, които царуваха преди него, се бориха през всичките тези години да отблъснат датчаните от Уесекс, а сега той се готви да им даде земи тук?
— Намеренията му са ясни — отвърна съпругът й. — По-добре да им даде три имения, отколкото да отстъпи цял Уесекс. Трудно ще спре многобройните им набези. Ние знаем, че половината от армията на Гутрум също е уморена от войната. Те не желаят нищо друго, освен да се заселят по тези земи, които вече и без това извоюваха. Но другата половина от войската му е съставена от млади бойци, които все още не са спечелили достатъчно плячка. Именно те започнаха последната война.
Тези войни почти бяха постигнали пълен успех. Всъщност повечето от датчаните мислеха, че са победители и че крал Алфред е мъртъв, И не само те мислеха така. Датчаните се бяха установили в Чипънхейм и бяха плячкосали цялата околност.
Отначало Ройс се бе присъединил към войската на крал Алфред преди битките с датчаните при Уеърхем през 876 и при Ексетър през 877. Но след като през зимата войската на саксите бе разпусната, датчаните изненадващо се появиха в близост до двора на крал Алфред в Чипънхейм, където кралят се бе оттеглил, за да си отдъхне от битките. Той и семейството му едва бяха успели да избягат. Придворните му се бяха разбягали, датчаните, необезпокоявани от никого, бяха опустошили околността и бе плъзнал слух, че крал Алфред се е предал. Но кралят продължаваше войната. С малка група от верни привърженици Алфред се бе укрил в затънтените гори на Сомърсет, където бе изграден нов укрепен лагер, който по-късно използваха за всички набези срещу датчаните. Там кралят подготвяше новите попълнения във войската си за битките, които неминуемо щяха да бъдат подновени с нова сила през пролетта.
През миналата пролет Ройс бе получил заповед от краля да се присъедини към войските му в Екбристейн. Той поведе към уреченото място хората си, към които се бе присъединил и Селиг. Битката бе ожесточена и кървава. Те се сблъскаха с датските пълчища при Етандън и ги обърнаха в бягство, преследваха ги чак до укрепения с ровове и дървени стени лагер, който бе издигнат след последното примирие. Никой не вярваше в него — толкова пъти в миналото датчаните бяха престъпвали клетвите за вечен мир. Разбира се, този път всичко бе по-различно. Сега датският крал Гутрум и тридесетина от неговите военнопленници бяха покръстени в християнската вяра.
Гутрум бе изтеглил остатъците от разбитата си войска в Чипънхейм, бе прекарал там есента и зимата и сега отново, за пръв път през тази година, бе нахлул в Източна Англия. Датчаните тържествено обещаха, че вече слагат край на набезите и ще се заселят окончателно в тази област, която отдавна бяха покорили. Но малцина им повярваха, защото не забравяха поуките от близкото минало. Ала се срещаха доверчиви благородници, които бяха щастливи от примирието и вярваха в него. Мислеха, че за пръв път крал Алфред вече е освободен от унизителното задължение да плаща налог на датчаните, за да напуснат Уесекс. Кралят поиска от нашествениците да се покръстят и да му предадат заложници. Имаше и още едно важно обстоятелство, каквото никой не помнеше от предишните примирия — кралят най-после призна, че земите на север от Уесекс принадлежат на датчаните.
Нашествениците получиха западната част на графство Мерсия и превърнаха жителите му в крепостни селяни. Източната част на Мерсия отдавна бе завладяна от тях. От години вече никой не можеше да ги изтласка от Северна Нортумбрия. С това се приключваше завоюването на цяла Източна Англия. Сега като че ли за саксите бе настъпило времето да се простят с надеждата, че ще могат да изтласкат датчаните от всички свои земи. Нашествениците се бяха укрепили, твърдо решени да останат тук завинаги, и Алфред бе достатъчно мъдър, за да признае този факт и да се опита да постигне траен мир. Един от начините за това бяха династичните бракове.