Младият викинг въобще не обърна внимание на думите му.
— Доведи я тук, Ивар, и не ме занимавай е твоите глупости. Искам сам да изпробвам веригите.
Ивар само сви рамене и се подчини. Ерика се отдръпна, когато той пристъпи към нея, но нямаше накъде да бяга. Без усилие викингът и грабна на ръце и я завлече до леглото, макар че тя се съпротивляваше е всички сили.
Нещастната девойката разбра, че съпротивата й е безсмислена. Така и така щяха да я оковат и дори щяха да злорадстват, защото отлично съзнаваха колко й бе противно да бъде окована като някой непоправим и презрян злодей. Затова не каза нито дума, ала Ивар усещаше безмълвната й съпротива.
Все пак, въпреки всичко, младата датчанка застана пред Селиг с безизразно лице. Той не трябваше да разбере колко бе уплашена. Веригите означаваха за нея прощаване с всички надежди за бягство, прощаване със свободата. Въжетата можеха да бъдат развързани, но веригите — не.
Едва сега проумя защо слугите на Селиг не бързаха да изгасят свещите, защо Селиг не бързаше да заспи. Чакал е да донесат веригите, предвкусвал е този миг и сега нямаше да се лиши от удоволствието да я окове собственоръчно.
О, богове, как се молеше тя да не я оковат… Но Селиг Благословения не бе способен на милост.
Ивар изтласка младото момиче до леглото на господаря си, между разтворените му колене. Сега двамата се озоваха прекалено близо един до друг. Седеше гол на леглото, само бе преметнал завивката връз слабините си. Но когато се опита да отстъпи назад, тя усети как с гърба си докосна тялото на Ивар.
Веригите бяха метнати на леглото до Селиг. Сега Ерика можеше да ги разгледа отблизо. Всъщност не искаше да гледа лицето на похитителя си и затова отклони поглед. От думите на Ивар бе разбрала, че веригите са измайсторени по специална поръчка, но чак сега, когато ги огледа, видя, че се отличават от обикновените затворнически синджири.
Металните връзки не само че бяха по-тънки, както бе споменал Ивар, но я поразиха и с малките си размери. Някои от халките бяха обхванати със златен и сребърен обков. Изглеждаха твърде крехки и трудно бе за вярване, че могат да удържат затворника. В гърдите й се надигна смътна надежда, която обаче тутакси веднага угасна. Щом якият Ивар ги бе изпробвал и не бе успял да ги скъса, тя никога не би могла да се избави от тях.
Скобите, с които завършваха веригите, бяха с нормална големина. Това също се оказа неочаквано за нея. Тези широки метални гривни бяха снабдени с маншети от плетена кожа, с тесни прорези за допълнителните халки. Кожата по ръцете и краката й щеше да бъде защитена от търкането на желязото. Дори не успя да се запита защо Селиг бе решил да прояви загриженост към кожата й.
— Подай ми дясната си ръка.
Тя се поколеба само за миг. Ако го подпомагаше по време на оковаването, с нищо не би могла да му покаже колко й е противно това негово решение. Нека го остави да си мисли, че на нея й е безразлично какъв метод ще избере той, за да я държи в плен. Но не успя да задуши отчаяния вик, който се изтръгна от устата й в мига, когато първата скоба щракна около китката й.
Скобата плътно прилягаше и бе невъзможно да си измъкне ръката. Не беше много тежка, очевидно не бе предназначена за яка мъжка десница, но стягаше здраво. Когато Селиг бе готов с дясната й ръка, тя побърза да я прибере уплашено до тялото си.
След това обаче доброволно му предложи лявата си ръка преди още той да й бе наредил да го стори. Тогава от лицето му изчезна онзи самодоволен израз, който толкова силно я дразнеше. Нима се бе надявал, че тя ще се съпротивлява, докато й поставят веригите? Това съвсем не го издигаше в очите й.
— Хвани се за Ивар и ми подай десния си крак — чу тя следващата му заповед.
По дяволите да върви този Ивар! Тя повдигна крака си, без да загуби равновесие, и изчака да щракне третата скоба. Селиг видя, че отново, без да изчака нареждането му, тя поднесе и другия си крак. Но при последната му заповед нейната решителност се стопи.
— На колене, момиче.
Девойката не помръдна. Той я изгледа с въпросително повдигнати вежди. Тя не трепна от погледа му, а само скръсти ръце. Веригите бяха дълги и с грозното си дрънчене като че ли потвърждаваха непоколебимостта на жеста й.
Селиг поклати глава. Ивар, без да каже дори една дума, постави тежката си десница на рамото й и внезапно я събори на пода, за да й покаже за какво още могат да послужат веригите.
Всъщност Ивар не я повали с един замах, а хвана веригата, която опасваше кръста й, и само я дръпна рязко надолу. Ръцете й се разтвориха и после се опънаха щом веригата достигна до коленете й. В същия миг Ивар дръпна още веднъж, наведе се, повдигна и пъхна крака си във веригата, след което пак така рязко я застъпи на пода. Студеното желязо повлече девойката за ръцете и тя се преви на две.