За неин ужас брадичката й се удари в слабините на Селиг, а лицето й се похлупи върху долната част на корема му. Нещастницата не можеше дори да помръдне, защото Ивар бе застанал плътно зад нея.
— Сега трябва да избираш, момиче. Или ще останеш така, в тази поза, ако се наложи — цяла нощ, или ще паднеш на колене, както исках.
Той не молеше. Това бе заповед и тя много добре разбираше разликата. Нима има избор? Ако го ухапе по бедрото, към което сега лицето й е плътно притиснато, ще спечели ли правото да се уедини в другия ъгъл на стаята, или само ще си изпроси някое още по-тежко наказание и отново ще се озове в тази унизителна поза. Искаше да я види на колене. И на всичкото отгоре трябва сама да избира…
Вместо това Ерика успя да се отдръпне и седна между краката му.
За нейна изненада двамата мъже избухнаха в смях. Смееха се от все сърце, чак до сълзи. А тя бе очаквала да се разгневят, защото не се бе подчинила на Селиг. Дори си бе помислила, че ще я принудят да застане на колене, без да се посвенят да приложат грубата си мъжка сила върху една беззащитна девойка. Най-малко бе очаквала нейната съпротива да стане повод за забавление.
Ерика отново скръсти ръце — сега това движение й се отдаде много по-лесно — и хладно погледна към лявото коляно на Селиг. Той посегна с ръка и се опита да я повдигне. Тя се вцепени. Навярно последната скоба ще бъде поставена около врата й.
Селиг отдръпна ръка от брадичката й, защото трябваше с две ръце да стегне ключалката на скобата около врата й. Когато приключи с поставянето на отвратителния за младото момиче метален нашийник, ръцете му побързаха да се отдръпнат. Но допирът на пръстите му й подейства по-силно от зловещото изщракване на скобата към ключалката.
Този звук я стресна и Ерика усети как желязната гривна плътно пристяга шията й. Все пак не се задушаваше, но надигалата се в гърдите й паника я давеше. Безсмислено бе да се опитва да помръдне гривната. Веригите, свързани към китките й, веднага издрънчаха и спряха движението на ръцете й.
Сега девойката се осмели да го погледне в очите. Напълно окована и сломена, тя вече не бе пленница. Гривната около гърлото й недвусмислено доказваше, че е робиня.
Селиг замислено я огледа, преди да я попита, изпълнен с любопитство:
— Ще ме помолиш ли да ги сваля?
— Върви по дяволите.
Той се усмихна. Отново се появи онази усмивка, която Ерика вече бе успяла да намрази.
— Ти веднъж вече ме бе оковала. Сега е мой ред.
Той провря пръст през малката халка, прикрепена в средата на гривната, обвиваща гърлото й като кучешки нашийник. С това движение я накара да повдигне глава и да я наведе напред. Най-после тя бе на колене.
— Знаех, че ще ми свършат много добра работа — самодоволно продължи той. — Нали вече имам опит с веригите. Трябва да свикнеш с тежестта им, момиче, защото никога няма да се разделиш с тях.
Кръвта се отдръпна от лицето й. Най-ужасяващото бе начинът, по който произнесе тези думи — тихо и спокойно, дори нежно. А тя все още не бе окована във всички вериги. Оставаше последната, най-дългата, около три метра, с по-големи брънки на двата края. Селиг бавно свърза единия край за пръстена в средата на нашийника.
Докато потръпваше от допира на пръстите му до шията си, тя чу тържествуващия му смях:
— Ковачът си заслужи похвалата. Ти ще трябва да му предадеш моите благодарности, Ивар, защото аз трябва да пазя леглото.
Селиг се опита да отвори скобата, но не успя, а това означаваше със сигурност, че и Ерика няма да може да я разтвори. Но тя все пак щеше да успее, независимо по какъв начин. Отчаянието й вдъхваше неподозирани сили, пък и не бе чак толкова слаба, колкото я мислеха нейните похитители.
Разбира се, Ивар веднага се зае да изпълни новото нареждане на господаря си и след по-малко от минута последната верига бе свърза на с останалите.
— Къде да ги прикова? — запита той.
— В ъгъла, който тя си хареса като кът за усамотяване.
Ерика едва сега забеляза заострения клин, забучен в колана на Ивар. Докато я влачеше за веригите към ъгъла, тя видя големия ковашки чук, затъкнат в колана на гърба му.
С два удара клинът бе яко забит в стената След десетина секунди Ерика бе окована в ъгъла на стаята като престъпник в клетка.
Изпълнил задачата си, Ивар незабавно излезе от стаята. Ерика остана до стената, загледана в клина. Той не бе забит много високо, така че тя можеше да легне на пода, но веригите не й позволяваха да се отдалечава на повече, от два метра от проклетия клин.