— Но носих вериги и сега ще вдигам шум. Ако толкова си се разтревожил да не я изгубиш, окови я в собствения си замък. Но се махай…
— Веригите ще останат.
— Селиг!
— Откажи се от опитите си да ме разубедиш — отсече той.
— Така искам да ти ударя една хубава плесница! — гневно изсумтя Кристен.
— И аз бих искал — хладнокръвно я парира Селиг.
Кристен внезапно смени поведението си, наведе се над него, погали го по бузата, опря главата си до неговата и тихо добави:
— Съжалявам, Селиг.
— Знам — кимна той. — А сега седни до мен на леглото. Ще ме побъркаш, ако продължиш да крачиш напред-назад.
— Ха, много смешно, наистина — засмя се тя, но седна на леглото.
Като чу язвителната й забележка, Селиг повдигна вежди и подхвърли:
— А снощи кой победи в семейния спор, ти или Ройс? Май че е надделял Ройс?
Сестра му отметна глава, направи някаква гримаса, но не му отговори. Той се засмя, защото не допускаше, че тя ще си позволи да удари съпруга си. Ройс често посягаше на сестра му, когато не можеше да я убеди с други средства. И след всеки бой Кристен страдаше със седмици.
— Трябва да му простиш — подхвърли й Селиг. — Баща ни би постъпил с теб по същия начин.
— О, я стига! — Кристен отново повиши глас. — Аз си рискувах живота, за да те освободя, а сега дори и ти си на негова страна.
— Ако трябва да говорим честно, Крис, не беше необходимо да идваш да ме освобождаваш. Ще ти бъда благодарен завинаги, че се отзова точно когато имах нужда от помощ, но Ройс можеше сам да се справи.
— Откъде да знам? — Кристен пак се разкрещя и брат й потръпна. — Но искам да ти кажа какво си мислех тогава. Ако ти сам не се бе замесил в онова пратеничество, ако не бе тръгнал да помагаш в мисията на един крал, пред когото дори не си положил клетва за вярност, нищо нямаше да се случи.
— Да, всичко завърши толкова зле, по дяволите. По този въпрос съм напълно съгласен с теб.
— Аз излязох по-голяма глупачка от теб…
— С тези крясъци му причиняваш болка, лейди Кристен.
Братът и сестрата погледнаха изненадани към Ерика. Но тя самата беше по-изненадана дори и от тях. Девойката побърза да се обърне към стената, за да прикрие изчервеното си лице. Как можа да си позволи? Само си бе помислила да ги помоли да не викат толкова силно. Пък и какво би я засегнало, ако главата на Селиг започне да се пръска от болка заради шумния спор?
Кристен се изкашля и виновно погледна към брат си.
— Зле ли си?
Той замълча, вперил изумен поглед в свитата до стената девойка. Мътните да я вземат, как се осмелява да го защитава?
— Селиг?
— Сутрин ми е най-зле — разсеяно промърмори той.
— Не се ли подобряваш?
— Не, кълна ти се, тази проклета болка в главата ме измъчва непрестанно — добави той, щом видя недоверчивото изражение на лицето й. — Променя се, ту затихва, ту се усилва, и то не винаги, а само при резки движения или при силен шум. Но ако е тихо и съм спокоен, тогава е по-поносима.
— Сигурно е така — Кристен внезапно се превърна в грижовна сестра, оправи възглавницата му, погали го по челото. — Почини си, докато ти приготвят закуската. Ще наредя на Едит да ти я донесе…
— Не, само не и Едит. Ако искаш да ми помогнеш наистина, прати я в кухнята, а ти сама ми носи храната. Когато се върти около мен, започвам да се уморявам.
Кристен се засмя.
— Горкият Селиг! Нямаш ли желание да изпробваш силата си на съблазнител, както преди?
— Ако си решила да ме дразниш пак, няма да намеря спокойствие — изръмжа той.
— Сигурно не — въздъхна тя. — Е, добре, ще намеря някакво занимание на онази прислужница, докато не пожелаеш отново да се възползваш от услугите й. Да ти изпратя ли Еда?
— Да, по-добре прати Еда.
След миг врата се затвори. Ерика не смееше да помръдне. Надяваше се, че Селиг, измъчван от болката, ще се опита да заспи. Надяваше се, че няма да я скастри за своеволието й. Дори тя самата не знаеше защо се бе обадила. И, което бе най-важното за нея, надяваше се той въобще да не се занимава с нея поне един ден. Ако не й обръщаше внимание, Селиг ставаше по-добър, дори бе способен да се държи мило с околните.
— Омъжена ли си, Ерика Безсърдечната?
Край на надеждите.
— Така никой не ме нарича. И не съм омъжена, макар че може би скоро ще се омъжа.
Нещо в тона й накара Селиг да се усъмни в думите й, но не желаеше да се напряга отново.
— Как се казва твоят годеник?
— Не зная. Брат ми се занимава е това. Затова бе отпътувал от замъка.
— Нима не желаеш сама да си избереш годеник?
— Това не е моя работа. Брат ми ме обича. Той ще ми избере подходящ кандидат от могъщ род, с което ще укрепи положението си. Не очаквам да ме разочарова.