— Значи Алфред е изпратил свои пратеници при крал Гутрум — продължи Ройс. — И е подбрал нарочно такава малобройна група, която да не изглежда заплашително, докато прекосява земите на датчаните, но все пак доста многобройна, за да не бъде нападната от странстващите разбойници. И епископът е трябвало да преговаря с Гутрум за уговорените женитби между двата кралски двора. Крал Алфред се е надявал, че тримата младоженци, които крал Гутрум ще избере, ще бъдат прославени воини.
— Излиза, че придворните му са го посъветвали по всякакъв начин да избегне подновяването на войната? — запита Кристен.
— Точно така — отвърна Ройс. — Но сега тези пратеници ще трябва безславно да се върнат в двора на крал Алфред, докато се намери друг преводач, а това ще отнеме месеци. Той сега не е в замъка си, обикаля благородниците от западните области, така че ще мине доста време, докато го открият.
— Защо да се губи време — неочаквано се намеси Селиг, — след като аз мога да се заема с това?
Кристен изсумтя недоволно, но съпругът й посрещна предложението с усмивка.
— О, да, ти наистина можеш лесно да разговаряш с Гутрум, но кой ще превежда думите ти на епископа?
Младият викинг леко се изчерви. Не се бе досетил за това.
— Аз наистина се затруднявам да разбирам езика ви — промърмори той и се обърна с укоризнен поглед към сестра си. — Защо не ми помогна да науча езика на саксите? Ерик и Торал могат да говорят техния език.
Ерик и Торал бяха по-младите му братя.
— Те винаги се вслушват в съветите ми, защото са по-млади — напомни му Кристен. Брат й изсумтя пренебрежително и тя бързо добави: — Защо искаш да се заемеш с тази задача, която въобще не те засяга?
— Това е нещо различно. — Той сви рамене. — Сега имам много свободно време и не правя нищо друго, освен да се забавлявам тук.
Младата жена погледна отново към влюбените лица на жените в залата и се обърна към съпруга си.
— Може би идеята не е за изхвърляне.
Ройс се засмя.
— Не ти ли се струва, Селиг, че сестра ти иска да те отдалечи от замъка?
— Никак не е смешно, саксонецо — ядоса се Кристен. — Аз много обичам брат си, но искам в дома ми да цари спокойствие, а това е невъзможно, когато той е тук. Може би ако го изведеш навън и му натриеш носа, както неведнъж съм ти предлагала…
— Никога не си ми предлагала подобно нещо — прекъсна я съпругът й.
— Но сега ти предлагам.
— Мисля, че мога да замина с него като втори преводач — примирително рече Ройс.
— Но ти толкова много мразиш датчаните. Нали докато траят преговорите едната ти ръка непрекъснато ще държи меча, а другата кинжала? По-добре аз да замина вместо теб и тогава въобще няма да има нужда от втори преводач, тъй като говоря и двата езика.
Ройс присви зелените си очи и тя разбра, че съпругът й не е съгласен с предложението. Да изпрати красивата си жена в лагера на датчаните, които от години плячкосваха и опустошаваха цялата околност? По-скоро отново би я оковал във вериги, макар че тази мисъл му причиняваше болка.
— Не, ти няма да заминеш — отсече той.
Думите му я предизвикаха и тя понечи да възрази, но Селиг я изпревари.
— Баща ни ще ме одере жив, ако те оставя да се отправиш към Източна Англия без многобройна охрана, Крис, и ти много добре знаеш това. Пък и не можеш да оставиш съпруга и децата си толкова дълго. И двамата сте достатъчно заети с по-важни работи, а аз съм свободен. А и Ройс има достатъчно слуги, които говорят келтски и всеки от тях може да бъде вторият преводач.
— Мисля, че Елфмар е в състояние да се справи с тази задача — призна Ройс. — Но това може да не се хареса на епископа, защото словата му трябва да бъдат превеждани от двама души, преди да достигнат до слуха на Гутрум.
— Колкото до това — отвърна Селиг, — много е вероятно Гутрум да използва свой преводач, а аз и Елфмар ще присъстваме там само за да се убедим, че не се накърняват правата на саксите. Но така или иначе делото трябва да се доведе докрай.
— О, да, това е нещо, за което може да се спори, и последната дума ще бъде на епископа. — Ройс се ухили, за да покаже, че следващите му думи не изразяват истинските му чувства. — Епископът може да предпочете да се върне в двора на крал Алфред, вместо да се довери на един норвежки викинг в преговорите между саксите и датските викинги. Сигурно ще се изненадате, но много от саксите не правят никаква разлика между викингите на Норвегия и Дания.