Внезапно Кристен удари с ръка по масата и се наведе напред.
— Тогава пак ще ти кажа, че това, което правиш, е нетърпимо. И не се опитвай да ми възразяваш, безмозъчни глупако. Смяташ ли да я представиш на краля?
Селиг пренебрежително сви рамене.
— Все пак не е толкова необичайно да се срещне окована робиня, нали?
При тези думи Ерика трепна и се извърна, за да не слуша този разговор, но младият мъж заговори със сестра си на келтски, а Ерика не разбираше този език.
— По-обичайно е да се види мъж във вериги — съгласи се Кристен, — но последната жена, окована във вериги в този замък, бях аз. И дори крал Алфред да не я забележи, какво ще й попречи да поиска помощ от него? И не мисля, че той няма да се вслуша в думите на една датчанка, тъй като точно сега е особено внимателен с датчаните.
В този момент в спора се намеси и Ройс. Кристен все още не му беше простила за боя и се държеше хладно с него, затова той се почувствува задължен да я подкрепи.
— Тя е права — обърна се той към зет си. — Алфред може да поиска от теб да освободиш девойката. А не е много разумно да се отказва на краля без основателни причини.
— Аз ще му обясня защо съм постъпил така — настоя Селиг.
— Колкото и да ти се струва невероятно, кралете не считат, че отмъщението е основателна причина.
— Особено когато е застрашен мирът в кралството им — добави Кристен.
— И не желаят да губят най-добрите си воини в лични междуособици — продължи Ройс, окуражен от думите на жена си, — защото се нуждаят от тях.
Спорът се разгорещяваше, но нито Брена, нито Гарик се намесиха. Гарик се приближи до Ерика.
— Нима синът ми те е превърнал в своя „любима“ робиня?
Определението „любима“ раздразни младото момиче много по-силно от думата „робиня“, понеже Селиг се отнасяше към нея като към любимо домашно животно, безопасно и кротко, но прекалено глупаво, за да го оставят да се разхожда само навън от къщата, макар и с каишка на врата.
Бащата на Селиг я заговори за пръв път, макар че често бе посещавал сина си в стаята му. Тя се запита дали и той е жесток като сина си и дали думите му не са израз на желанието му да я унижи още повече. Но по лицето му не можа да отгатне намеренията му.
— Той си мисли, че аз съм негова робиня.
Гарик леко се усмихна.
— Същите чувства изпитваше и жена ми. Тя и досега не иска да признае, че е била моя робиня.
Ерика не можа да повярва на ушите си. Нима и двете — и майката, и дъщерята, са били робини на мъжете, за които по-късно са се омъжили? Следователно красивият викинг просто следваше семейната традиция…
Тази мисъл я накара да потръпне от ужас. Не искаше да я сполети съдбата на майка му и сестра му, не искаше да стане жена на своя похитител. Никога нямаше да допусне това. Никога.
— Но много скоро се оказа, че тя ме е поробила и духом, и телом — продължаваше Гарик със спомените си. — Знаеш ли как се поробва един мъж, момиче?
— Не ме интересува.
— С непоколебима воля и несломима гордост. Брена беше огън и лед, смела и силна като воин. Първо спечели възхищението ми, а след това и сърцето ми. Ти би ли пречупила гордостта си?
— Не — рязко отсече Ерика. — Но заради самата мен, а не за да спечеля възхищението му.
— Не мога да разбера защо си толкова разгневена.
— Гневът е само малка част от това, което изпитвам към твоя син — прошепна тя.
Гарик я изгледа замислено.
— Той наистина се държи внимателно с теб.
— Искаш да кажеш, че досега не е взимал за робиня жена, която преди това е заповядала да го бичуват?
— Не ме дразни, дете — смъмри я той. — Искам да кажа, че синът ми никога досега не е наранявал жена. Той винаги е обожавал жените.
— Освен мен.
— Освен теб — съгласи се Гарик.
Девойката помисли, че разговорът им бе приключил. Зад гърба им разгорещеният спор продължаваше. Бащата на Селиг все още стоеше до нея.
— Моята дъщеря те защитава много пламенно — забеляза той.
Ерика неволно се засмя.
— Твоята дъщеря не би помръднала и пръста си, за да ми помогне. Тя просто изпитва отвращение към веригите.
— Не знам защо Кристен те защитава толкова енергично. Поведението на брат й я обърка.
— Но не и теб, нали?
— Не съвсем.
— Искаш да кажеш, че мъжете разбират отмъщението по-добре от жените? Съмнявам се в това.
— И ти ли жадуваш за мъст?
— Нито веднъж не съм помисляла за отмъщение. — Отговорът й изненада дори самата нея. — Копнея само да бъда свободна, но рано или късно навярно и аз ще поискам да си отмъстя.
— Да се надяваме, че дотогава ще бъдеш свободна. — Той се замисли и изведнъж попита: — Можеш ли да му простиш? Синът ми не е жесток и груб човек. Затова сега сестра му е толкова изненадана. Струва ми се, че ще съжалява за постъпките си.