В отговор устните й се стиснаха тъй плътно, че дори побеляха. Но Селиг не се огорчи от този отказ, дори точно обратното — избухна в смях.
— Не? — опита се да отгатне отговора й. — Тогава излиза, че не съм сгрешил преди малко. Беше си наумила да се перчиш с оскъдните си прелести пред свитата на краля. Сигурен съм, че всички в залата щяха добре да се позабавляват. А сега можеш да свалиш дрехите си.
Викингът наистина бе избрал най-жестокия начин да я унижи. Младото момиче ненавиждаше опитите му да я превърне в послушна играчка, както и удоволствието, което младият мъж изпитваше, докато я мачкаше като глина. Но този път Ерика реши да не отстъпва.
— Никого не смятам да забавлявам — хладно отсече тя, — най-малко пък теб.
Той изглеждаше изненадан, освен ако действително бе очаквал отказ. Със сигурност не беше доволен от думите й. Може би се бе намръщил престорено, но тя се усъмни и побърза да отпъди тази мисъл.
— Отказваш да ми се подчиняваш?
Тя кимна.
— Това е твоя идея. Ти искаш да съблека дрехите си. Тогава ти сам трябва да ги свалиш. Но не очаквай от мен да ти се покоря.
Челото му остана смръщено още няколко мига, преди да избухне внезапно в радостен смях:
— Със сигурност съм по-опитен от теб в това отношение. Но ти си в неизгодно положение — цялата си окована. Подай ми ръцете си, за да ти сваля веригите.
Благородство и справедливост? Нима този викинг е способен на такива пориви? Трябва да е нащрек й тя наистина настръхна, но съблазънта да бъде свободна се оказа прекалено силно изкушение, за да може да му устои. Може би нейният похитител наистина желае само да я предизвиква, но и този път проклетата му игра ще включва и физически допир. Дори може би ще има предимство, ако движенията й не са сковани от веригите.
Младото момиче покорно му поднесе китките си. Но твърде късно разбра, че трудно би могла да бъде смъкната дрехата й, ако преди това не се освободи веригата поне от едната й ръка. Ала преди да осъзнае това и да прибере ръцете си зад гърба си, едната скоба бе откопчана и увисна, свързана към другата. Изразът на самодоволство, изписан на лицето му, й подсказа, че опасенията й се оправдават. Клопката му бе излязла сполучлива.
Разтреперана, Ерика вдигна освободената скоба над главата му. Металната гривна можеше да бъде използвана за отбрана, но тя нямаше нужните умения. Селиг ловко хвана скобата и посегна към другата й китка с втората скоба, която девойката криеше зад гърба си.
За нещастие този опит за защита го улесни още повече и докато тя се опитваше да го отблъсне със свободната си ръка, той успя да развърже възела на връвта, която Ерика използваше вместо колан. Преди да успее да се отдалечи от натрапчивите и ловки мъжки ръце, младият викинг вече бе успял да сграбчи края на дрехата й и рязко я повдигна нагоре. Широката роба бе издърпана с лекота до раменете, но Ерика отказа да повдигне ръцете си, за да бъде съблечена докрай.
За миг девойката си помисли, че ще успее да се отскубне от похитителя си, но той не бързаше, доволен, че бе успял да я накара да се мята безпомощна с робата, увита около главата и ръцете й, докато той освобождаваше втората верига, преметната през раменете й. Ръцете й бяха сковани от ръкавите на робата, а лицето закрито от полите. Вбесена, Ерика, изкрещя и се опита да се извърти и да побегне. Но силна мъжка ръка я обгърна през кръста и осуети опита й за бягство. Тогава девойката се опита да освободи поне ръцете си, за да се брани по някакъв начин. Но ръцете и главата й отново се оказаха омотани, защото Селиг бе започнал да повдига долната й риза.
Девойката се вбеси от мисълта, че дори и да бе освободила ръцете си, пак щеше да бъде и безизходно положение. Опита се да ги прилепи до тялото си, за да не може да съблече долната й риза, но силният воин сграбчи двете й китки с едната си ръка, а с другата започна трескаво да изхлузва ризата през главата й. За миг освободената скоба се закачи в единия ръкав на робата, но Селиг отстрани и тази пречка с последното дръпване.
Като робиня, на Ерика не й се полагаха нито бельо, нито чорапи. Сега Ерика стоеше гола пред него. Но бе толкова разгневена, че дори не почувствува неудобство. Веригата й пречеше да избяга, но тогава тя се нахвърли срещу него с юмруци. Ала младият мъж остана невъзмутим и само леко повдигна вежди, когато девойката го удари по гърдите. Тя се запита колко ли силно трябва да го цапардоса, за да го накара да изпита болка. Но когато отново замахна този път с веригата, той спря да се усмихва подигравателно, хвана здраво ръката й, изви я зад гърба й заедно с другата й ръка и я притисна плътно до себе си.