Загубила равновесие, Ерика бе принудена да остане плътно до гърдите му. Сега викингът успя да плъзне другата си ръка от рамото й до китката на свободната й ръка, след което я изви зад гърба й, за да стегне и двете й китки в желязната си десница като в менгеме.
Но когато бавно плъзна лявата си ръка по веригата, която все още не беше откачена, очите на девойката се разшириха от ужас. Едва сега тя се досети за намеренията му. И той успя да освободи скобата от китката й. Ерика изтръпна, когато чу зловещото изщракване.
Селиг отстъпи крачка назад. Тя веднага се опита да прикрие с ръце голотата си, но веригата, преметната зад гърба й, не позволяваше да премести ръцете си по-напред от заоблените си хълбоци. Тя се оказа гола и беззащитна пред алчния му поглед, неспособна дори да покрие с длани изящните си гърди. Така ли мислеше да я покаже пред гостите, изпълнили залата, които щяха да бъдат безкрайно доволни да видят една датчанка, изпаднала, в такова унизително положение.
Гордостта й бе сломена и сега, без всякаква съпротива от нейна страна, Селиг би могъл да я изведе от стаята като куче за синджир. Ако се опиташе да протестира, нищо не би спечелила. Тя не се опита, дори и когато ръцете му се отдръпнаха от тялото й, тези ръце, които я бяха накарали да се почувства унизена както никога досега. В гърдите й се надигаше силен гняв, какъвто не помнеше да е изпитвала някога.
Още не бяха достигнали стълбището, когато тя се съвзе и даде воля на гнева си:
— Страхлив мерзавец! Противен нерез! Долен мошеник!
Преди да изрече последната дума, Селиг вече бе успял да се извърне към нея и просъска с почерняло от ярост лице:
— На колене, щом си позволяваш да ме наричаш така!
Без дори и за миг да се поколебае, нещастната пленница се отпусна на колене, наклони се напред и го ухапа за крака. Младият викинг изрева от болка. Наведе се да я удари, но изгуби равновесие. Сграбчи я за раменете, за да не падне, но се подхлъзна и двамата се озоваха на пода. Ерика се задъха и се опита да го отблъсне от себе си, но ръцете й бяха вързани за гърба. Тогава се напъна да го изтласка с раменете си и бедрата си, ала това се оказа фатална грешка.
Изведнъж забеляза, че той не помръдва, а само я гледа втренчено. Това че бе легнал върху гола жена може би нямаше да го възбуди толкова, но нейните движения запалиха страстта му. Сивите му очи заблестяха и а следващия миг тя усети нещо твърдо между бедрата си.
Обхвана я паника. Изкрещя, преди устните му да заглушат вика й.
— Забрави ли, че ме мразиш!
В този момент омразата му сякаш бе изчезнала и страстта му бе заглушила всички останали чувства. Ерика усети как желанието започна постепенно да замъглява и нейната глава.
Селиг знаеше как да целува жените. Нежно прекара език по устните й, засмука ги, после леко ги захапа и накрая езикът му проникна в устата й. Девойката никога не бе целувана от мъж и за секунди опитните му ласки успяха да я замаят. Но целувките му не бяха единственото, което я караше да потръпва в прегръдките му.
Ръцете на младия мъж бяха достигнали до най-интимните части на тялото й. Погали гърдите й, притисна ги, а след това пръстите му започнаха да разтриват зърната, докато не усети, че се втвърдяват от възбуда. Като че ли тялото й бе обхванато от огън. Ерика простена.
Никой от тях не чу приближаващите се стъпки, но сухият глас отекна в ушите им:
— Предполагам, ще ми кажеш, че тези две седмици, които прекара в леглото, са те изпълнили с отвращение към него и затова сега си на пода.
— Върви си, мамо — изрева Селиг.
— Искаш да кажеш, че не желаеш да те безпокоят? Ти се подиграваш с мен!
— Мамо!
Молбата му бе посрещната с възглас на отвращение. Отново се чу шум от стъпки, но този път затихващи.
Селиг въздъхна и отпусна главата си върху нейната. В първия миг дори не осъзна, че е легнал върху голото й тяло, после внезапно се вцепени и се отдръпна назад. Лицата и на двамата пламтяха от срам и неудобство.
— Може би не те е видяла — опита се той да я успокои.
— Какво значение има това? — горчиво отвърна Ерика. — Ти си този, който би трябвало да се срамува.
Той я изгледа намръщено, преди да се изправи, след което хвана веригата, свързана към нашийника, и помогна на девойката да стане.
— Ти ме предизвика, когато ме ухапа по крака — рязко изкрещя той.
— Постави ме отново на колене и аз ще ти покажа на какво съм способна.
Лицето му потъмня от гняв.
— Ти се държа като разгонена кучка — припомни й той.
— А ти пожела една жена, за която казваше, че я мразиш! — не му остана длъжна Ерика.
От нейна страна не беше много разумно да му се надсмива. Селиг протегна ръка и повдигна нашийника й. Лицето й се доближи до неговото.