Коланът беше широк, от брокат и коприна, украсен с изящна сребърна сърма.
— Всичко е толкова прекрасно — промълви девойката, очарована от красивите дрехи.
— Сега няма време да им се възхищаваме. Трябва да спазваме приличие въпреки необичайните обстоятелства. Казаха ми, че лично кралят на саксите ще те предаде на младоженеца.
„Защо не, щом целият този фарс се разиграва заради безопасността на краля!“ Но Ерика не се осмели да изкаже тази мисъл на глас, а започна трескаво да се облича, пред погледа на нетърпеливата Брена. Изумлението на девойката, до преди миг окована пленница, а сега бляскава младоженка, надмина всичките й очаквания, когато бъдещата й свекърва се зае енергично да й помага при обличането — среса косите й, намести диадемата и воала и дори понащипа бузите й до зачервяване.
Ерика поиска да й благодари, ала думите й прозвучаха малко странно:
— Бих искала да не беше отгледала толкова отмъстителен син.
— Не съм отгледала отмъстителен син — усмихна се Брена. — Ще дойде време, когато сама ще се убедиш, че враждата помежду ви е била временно явление.
За Ерика тези думи прозвучаха безсмислено, но днес всичко изглеждаше като лишено от смисъл. Особено странна бе причината, поради която Селиг бе решил да се ожени за нея при положение, че я мразеше с цялата си душа.
Когато влезе в параклиса и видя богато облечените придворни дами, които щяха да присъстват на церемонията, младото момиче още веднъж мислено благодари на Брена за прекрасния тоалет. Ако зависеше само от Селиг, би била облечена в онези груби слугински дрехи и окована във вериги. Но намесата на майка му и сестра му я бе спасило от унижението, което той бе замислил за нея.
Ала когато кралят я поведе към младоженеца, Селиг я погледна с изненада и за миг в очите му проблесна възхищение, но лицето му бързо застина в непроницаема маска.
Той бе великолепно облечен и я очакваше заедно с епископа и придворните на краля в малкия параклис в двора на замъка.
Кралят на Уесекс се наведе към нея и прошепна:
— Лейди Ерика, ти успя да накараш всички придворни дами да пребледнеят от завист.
Думите бяха произнесени на датски. Ерика не бе изненадана, че кралят владее нейния език, защото през по-голямата част от царуването си Алфред Велики непрекъснато бе общувал с датчаните. Но се сепна от възрастта му — на години той бе почти колкото Селиг. И не изпъкваше с облеклото си сред придворните дами и рицари. Дори тя нямаше да разбере, че пред нея стои кралят, ако не бе дочула угодническото обръщение на една от придворните.
Ерика предпочете да замълчи, тъй като отговорът й би смутил краля. Какво ли би казал Алфред, ако узнае, че тя с радост би разменила мястото си с някоя от тези надменни дами. Защо ли й завиждат? Но те не познават Селиг Хаардрад така, както тя го познаваше. Те го познават само като очарователен и забавен красавец, ала не подозират колко жесток и отмъстителен може да бъде.
И едва ли желанието му за мъст и омразата, която изпитва към нея, ще изчезнат, след като епископът ги обяви за съпруг и съпруга. Напротив, сега тя, младото момиче, вече трябва да се каже младата жена, ще бъде изцяло в негова власт.
Церемонията бе доста кратка. Не бяха изминали повече от два часа от мига, в който й бе казал, че трябва да се оженят, до мига, в който наистина станаха съпрузи. Едва по-късно Ерика осъзна, че всичко бе станало прекалено набързо и тя не бе имала време да обмисли решението си. Ако не бързаха толкова, навярно би могла…
Но вече е късно. Тя е омъжена и тази мисъл я накара да потръпне от ужас.
Угощението, което последва брачната церемония, бе истинско мъчение за младата жена. Двамата младоженци трябваше да седят един до друг в центъра на дългата трапеза и със стиснати зъби да понасят както добродушните шеги, така и просташките намеци, които се сипеха от всички страни и без които не минава нито една сватба откакто свят светува.
Дори членовете на семейството на Селиг се веселяха, което й се стори странно, тъй като вече знаеше колко много го обичат и искат да бъде щастлив. Навярно това се дължеше на общото веселие в залата, а и самият Селиг не изглеждаше много мрачен, за разлика от младоженката. Нима наистина мислят, че той е доволен от избора си и се чувства щастлив? Очевидно умее да се преструва отлично.
Селиг изпи още една халба от тъмното и силно пиво. Вече се бе отказал от опитите да овладее колебанията на чувствата си, дори бе изоставил усилията си да пренебрегва съпругата си.