Не трябваше да е до него, след като отказа да го счита за свой господар, но ето че сега седи до него в центъра на празничната трапеза. Ала вместо като към господар от днес трябва да се обръща към него като към съпруг. Всъщност господар или съпруг — каква е разликата? Може би трябва да има някаква разлика, но Ерика никога досега не се бе замисляла за това.
Той би могъл да притежава всяка жена… освен една. Но ето че вече притежава и нея. От днес тя наистина беше негова. Той дори още не знае как да се държи с нея, след като изведнъж също както в приказките красивата девойка се е превърнала от робиня в съпруга.
Може ли да вярва на обещанието му, че никога няма да я докосне, след като вече е негова законна съпруга? Но, от друга страна, Селиг не се отказа от плановете си, следователно ще се опита да й отмъсти. Затова ли всъщност се съгласи да се ожени за нея?
Не, днес Ерика трябваше да пропъди надалеч и мъката, и спомена за униженията, и тревогата за бъдещето. Бе тъй красива и свежа, че Селиг не можеше да откъсне погледа си от нея. Ала тя не можеше да прикрие мрачните си мисли и проницателният й съпруг започна да се ядосва.
Все пак това е денят на тяхната сватба. Предполага се, че всяка младоженка би трябвало да е щастлива на този ден, а неговата — най-щастливата от всички младоженки на света.
Селиг разсъждаваше така не от прекалена самонадеяност, а защото притежаваше солиден опит с жените. Но Ерика не се и опитваше да изглежда щастлива, дори само за да не разваля настроението на гостите.
Накрая Селиг не издържа и кисело промърмори:
— Не сме на погребение. Ако ти е толкова неприятно, можеш да се върнеш в стаята ми. И без това там ти е мястото.
Ерика се изчерви, въпреки че никой наоколо не бе чул думите му. Пък и дори да ги бяха чули, малцина от присъстващите знаеха, че нейното „място“ е в ъгъла. Би трябвало да се чувствува спокойна, че й разрешава да спи в нейния ъгъл. Значи той спазва своята част от тяхната уговорка. Тогава защо се чувствува смутена и… или има и нещо друго?
Няма защо да се самозалъгва. Знае какво я измъчва. Бог Один е чул молбите й — съпругът й не иска дори да я докосне. Тогава защо се чувствува толкова разочарована? Нали тя самата настоява за това. Изплаши се от страстта му, но още повече се опасяваше да не бъде предадена от собственото си тяло.
„Навярно ще се влюбиш в него…“
Думите на сестра му непрекъснато я преследваха. Тя се страхуваше от това, тъй като Селиг всъщност не бе сторил нищо, заради което тя би трябвало наистина да го мрази. Той се опита, но не успя.
„Никога досега не е наранявал жена…“
Истина ли са тези думи на баща му? И ако са истина, то заплахите, че ще я захвърли на конярите, са били лъжа. Той не би могъл да стигне дотам…
Ерика с радост се възползва от разрешението му да напусне залата. Имаше нужда да остане сама, далеч от смущаващото му присъствие, за да размисли.
Селиг й бе позволил да си тръгне сама. И ако женитбата нямаше с нищо друго да промени живота й, поне обещаваше малко по-голяма свобода. И проклетите вериги бяха свалени от пея…
Когато влезе в стаята, проклетите вериги бяха оставени на леглото на Селиг от някого, който добре е знаел на кого са принадлежели… от него. Вероятно Селиг не бе разбрал, че тя ги бе изхвърлила.
Ерика отново ги запокити през отворения прозорец. Това й достави много по-голямо удоволствие от предишния път. Дали щеше да изпита такава радост и сега, когато трябваше да прекара първата си брачна нощ на пода в нейния ъгъл?
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Рагнар накара Кристен да го чака почти час на крепостната стена, преди да отговори на поканата й за нов разговор. По този начин братът на Ерика искаше да й покаже, че той ще диктува условията. Единствената причина, поради която Кристен не избухна и не си тръгна, беше мисълта за удоволствието, което щеше да изпита, когато обясни на Рагнар колко много се е заблуждавал.
Ройс вече бе започнал да губи търпение. На три пъти се бе изкачвал до бойниците на стената, на четвъртия път дори бе готов да хване Кристен за ръка и да я прибере в замъка. Беше вбесен от държанието на брата на Ерика.
Брена не беше с тях на стената, тъй като не говореше датски. Но Гарик беше дошъл и отначало искаше сам да говори с Рагнар, но после се отказа, защото Кристен настояваше лично да уведоми датчанина за сватбата между брат й и Ерика.
Селиг обаче все още не бе изтрезнял и не можеше да стане от леглото. Би било истинско чудо, ако е могъл да консумира брака си след като бе паднал под масата в залата и Ройс с помощта на Ивар го бе занесъл в стаята му. Но Рагнар нямаше откъде да узнае тези подробности. Междувременно Кристен трябваше да го убеди, че сестра му е вече омъжена, изцяло принадлежи на Селиг и той, Рагнар, не може да настоява да се анулира този брак.