Привършваше вторият ден от пътуването. Яздеха много бавно под палещото слънце и безоблачното небе, за да пестят силите на епископа. Въпреки това цялата група бе в добро настроение, всички се наслаждаваха на красивата долина, обсипана с пъстри цветя.
Докато пресичаха една малка гора, гостоприемно разпростряла сенките си над тесния път, Елфмар развличаше Селиг с разказ за една езическата богиня, която слязла на Земята, за да си намери любовник сред простосмъртните. Ала всички силни и смели воини били заминали на война. Но на Земята бил останал само един скромен свинар, който можел да оцени прелестите й и да бъде удостоен с нейната благосклонност. Ала се оказало, че този свинар съвсем не е обикновен жител на Земята, а онзи преоблечен бог, който бил наказан от богинята да се съгласи на всичко, само и само да прекара една нощ с нея, дори и ако ще трябва за това да изгние после в купчина оборски тор. Но богинята отгатнала хитростта му и…
Засадата бе съвсем изненадваща за цялата група. Те се спуснаха от дърветата и изскочиха от храстите, като размахваха тояги и ками. Ударите светкавично се посипаха върху главите на пратениците. Никой нямаше време да извади меча от ножницата си, нито дори да прочете последната си молитва. Селиг запомни лицето само на един от нападателите — навярно някакъв крадец, макар че дрехите му бяха твърде изискани, а мечът, с който съсече епископа, бе с изящни златни инкрустации по дръжката. В този миг ужасяваща болка прониза главата му и той се свлече от коня.
Един млад мъж поведе коня на Селиг към благородника, скрит зад дърветата. Лордът гледаше навъсено убитите пратеници, които лежаха в локви кръв.
— Вземете конете им — нареди той на своя капитан. — Приберете и златото от джобовете им, за да изглежда като грабеж.
— А какво ще правим, ако Алфред изпрати други пратеници?
— И тяхната участ ще бъде същата.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Лейди Ерика поднесе големия черпак към устните си, за да опита вкуса на граховата каша и въздъхна. Отново трябваше да повтаря указанията си на готвача.
— Още шафран, Хърбърт, и не пести толкова солта. Търговецът ще дойде пак и тогава ще купим всичко необходимо, за да попълним запасите от подправки в килера.
Беше й омръзнало да повтаря едни и същи неща. Седем години бяха предостатъчни, за да разберат тези слуги, че новият господар, въпреки че е датчанин, не е такъв скъперник като предишния лорд. Но те си оставаха боязливи, тези плиткоумни крепостни селяни. Нищо чудно, след като са треперели с години пред жестокия и свиреп иконом.
Още когато пристигна в този замък преди четири години, Ерика бе забранила унизителния обичай да се бият слугите до припадък. Брат й Рагнар й бе предоставил правото да се разпорежда в замъка и да управлява слугите както намери за добре. Тя не бе жена с мек характер. Когато се налагаше, можеше да нареди да набият с камшик някой от слугите, дори да го обесят, ако беше необходимо за назидание на останалите. Не бе възможно да се справя с всички трудности при управлението на владенията на брат си и в негово отсъствие, без да прибягва до сурови наказания. Не се колебаеше, защото вярваше, че върши добро дело, но внимаваше наказанието точно да е съразмерно на престъплението.
Брат й я бе помолил да го замества и да продължи усилията за укрепването на имението — задача, с която се бе заел три години преди тя да се появи сред тези стени. Не бе негова вината, че не бе постигнал много, тъй като през всичките тези години трябваше почти непрекъснато да воюва.
Имението му беше много богато, при това го бе придобил, без да пролива кръв. Старият английски лорд, който бе живял в замъка, се бе уплашил, че ще загуби всичките си земи и богатства, когато войнствените датчани нахлуха на Острова, и бе побързал да предложи дъщеря си за жена на Рагнар Харалдсон. Рагнар с радост бе приел и нея, и цялата й пребогата зестра, включваща слугите и крепостните селяни, които живееха в земите на стария лорд.
Не след дълго лордът се помина от старост и Рагнар пое властта над имението без всякакви смутове, като съпруг на господарката на замъка. Тъй като бракът им беше напълно законен, крепостните продължиха да се подчиняват на заповедите му и след смъртта на господарката, която почина, за всеобща покруса, при раждане, девет месеца след венчавката си. Сега техни господари бяха Рагнар и сестра му Ерика.
Когато младото момиче пристигна в замъка, не само че забрани ненужните наказания с камшика, но успя да ограничи и кражбите, изнасилванията и убийствата, с които гладуващите крепостни селяни почти се бяха примирили. Тези нещастници бяха живели десетки години сред сурово потисничество. Почти всеки от тях имаше белези от камшик. Трябваше да изминат много години, за да забравят черното минало.