Това бе най-трудната й лъжа. Така силно копнееше да се върне у дома и да заживее спокойно, както по-рано. Беше уморена от гневните чувства и от хаоса в живота си, от факта, че се чувстваше привлечена от мъж, когото не би се осмелила да обича.
— Да — прошепна тя и се закле това да бъде последната лъжа пред брат й.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Селиг се събуди чак когато го разтърсиха за трети път. Веднага започна да разтрива слепоочията си.
— По дяволите, да не би някой пак да ме е халосал по главата?
— Този път го дължиш на собствената си глупост и на превъзходното ми пиво.
— Ти ли си, Крис?
— Защо не си отвориш очите, за да се увериш, че наистина съм аз?
— Не мога дори да повдигна клепачите си, толкова са ми натежали.
Кристен поклати глава укорително, след което продължи с неприкрита ирония:
— Толкова зле ли ти се отразява семейният живот?
Най-после Селиг отвори очи, но не погледна към сестра си, а към ъгъла, в който би трябвало да бъде Ерика. Видя, че я няма, но това не го разтревожи.
— Къде е тя?
— Разговаря с брат си в параклиса.
Очите му блеснаха и той гневно се втренчи в сестра си.
— И никой не ме събуди?
Рязко се опита да стане, но нещо го дръпна и той се отпусна обратно в леглото. Около врата му се бяха увили веригите на Ерика. Едва сега в паметта му изплува неясният спомен как някой от слугите му бе съобщил, че ги е намерил захвърлени под прозореца на стаята му. Селиг тогава ги бе окачил на врата си с намерение по-късно да ги прибере обратно в стаята си.
— Никой не те събуди, понеже не беше необходимо — обясни му Кристен. — Как би могла тя да убеди брат си, че не си жалък негодник, който е наредил да я оковат във вериги край леглото му, ако ти присъстваше на този важен разговор?
Селиг не обърна внимание на думите за веригите, а само измърмори:
— Нямаше да й попреча да разговаря с него.
— Но брат й настояваше да говори с нея насаме.
Той захвърли веригите на пода и отново се опита да се изправи. Не можеше да се движи така бързо, както желаеше, защото сега главата го болеше почти както след удара на крадците. В гърдите му отново се надигна паника.
— Не се ли досети поне да изпратиш някой от слугите да подслуша разговора им?
Кристен повдигна вежди.
— Нали само ти, аз и баща ми разбираме езика на датчаните. Мислиш ли, че бих се осмелила да помоля баща ми за такава услуга?
— Ти трябваше да се скриеш в параклиса.
— Аз? — възкликна тя. — Та аз направих толкова много — успях да го убедя да не напада кралската свита, да вдигне обсадата, да се откаже от двубоя с теб… През цялото време едва успях да се сдържам…
Селиг я изгледа сърдито. Сестра му като че ли се опитваше да му се присмее. За да не се захили, Кристен се опита да прекрати разговора, стана, обърна се и взе от раклата гребена, след което го подаде на брат си. Той дори не се бе съблякъл снощи преди лягане.
Селиг отвори вратата, но преди да излезе от стаята, Кристен се осмели и го попита:
— Все още ли я мразиш?
За миг той се замисли, обърна се и гневно я изгледа.
— Защо отново ми задаваш този въпрос?
— Защото вече си женен. — Кристен сви рамене. — Ако питаш мен, доста се увлече с твоето отмъщение.
— Стой настрана, Крис.
— Добре — кимна тя, — но най-напред първо нахалникът трябва да напусне дома ми.
— Аз не съм нахалник — намръщи се Селиг.
— Говоря за нейния брат, глупчо, а не за моя.
Селиг ги завари в хладния параклис, седнали един до друг и увлечени в разговор. Говореха доста тихо и той не можа да чуе думите им, макар че няколко минути остана неподвижен и наострил слух. Рагнар я бе прегърнал през рамо, а Ерика бе облегнала глава на ръката му. Селиг отново се подразни и изпита силно желание да скочи и да дръпне ръката му от нея.
— Надявам се, че срещата е много приятна и за двамата…
Ерика се сепна от гласа му. Рагнар рязко скочи. Лицето му остана непроницаемо и Селиг не можа да разбере за какво са разговаряли преди да ги прекъсне. Но тревогата ясно си личеше в блесналите очи на младото момиче. Може би се опасяваше за живота на брат си?
Преди да се прокрадне в параклиса, Селиг бе минал покрай ковача, за да вземе новия си меч. Обаче бе забравил ризницата си — все още бе облечен в сватбените си дрехи. Ерика също носеше изящната сватбена рокля. Не можеше да си спомни как се е добрал снощи до леглото си, не помнеше дали тя е била в стаята, когато се е върнал, а още по-малко си спомняше дали се е съблякла, или е легнала като него с дрехите.
Разбира се, Рагнар Харалдсон бе допуснат в замъка Уиндхърст с пълното му въоръжение, но лявата му ръка явно по случайност бе облегната на дръжката на меча му. Очевидно не мислеше да използва оръжието, но всеки миг можеше да промени намерението си.