Ако не се окажеше една от тези щастливи съпруги, Ерика нямаше да дръзне да нарушава традицията и да му дотяга с оплакванията си. Тя щеше да се погрижи за това и щеше да очаква повече ласки и топлина от него, като го дарява с цялата си любов. Това бе единственият начин една съпруга да постигне щастието.
Но за разлика от брат си, изпълнен с радост и задоволство, Ерика с всеки миг ставаше все по-мрачна. Рагнар можеше да я обвини за всичките лъжи, които му бе наговорила днес.
— Той е много духовит, Рика — подхвърли Рагнар, преди да седнат около масата. — Но ти, несъмнено, отдавна си открила тази негова способност.
Нищо подобно не й се бе случвало и нямаше изгледи да се случи. Селиг в ролята на сладкодумен и остроумен събеседник? Нима може да бъде забавен един празнодумец, един женкар!
Рано следобед Тургайз се бе върнал в лагера пред крепостните стени, но на вечерята гигантът отново се появи. Съгласно обичая той седна на масата за прислугата и местата около него скоро се опразниха. Всички отбягваха застрашителното съседство на смълчания исполин. Прислужниците така трепереха, докато му поднасяха обилната вечеря, че дори на два пъти изтърваха подноса.
Тази гледка още повече раздразни Ерика. Приятелят й не бе дал повод на тези сакси да се страхуват от мощните му юмруци, но те се стряскаха само щом зърнеха невероятния му ръст. Тургайз на няколко пъти изгледа намръщено Селиг, а когато гигантът бе решил да гледа намръщено, за околните това означавате свиреп поглед. Така положението се влоши още повече. Но все пак Селиг нямаше разтревожен вид и постепенно слугите се успокоиха.
Това напомни на Ерика, че Тургайз и тук, както и в замъка на Рагнар, ще си остане самотник. Обитателите на Гронууд се бяха приспособили към него, което означаваше, че с всички средства се стараеха да го избягват. За нейно дълбоко огорчение никой не се осмеляваше да се сприятели с този исполин, никой не подозираше какво честно сърце тупти в могъщата му гръд.
Всъщност тя бе единствената му близка душа. В миналото Ерика се бе опитала да промени нерадостната участ на гигантския си телохранител, като нарочно му възлагаше задачи заедно с другите слуги, но не постигна успех. Дори се бе постарала да събуди интереса на жените от Гронууд към него, но те посрещнаха намеците й с викове на ужас или с присмех. Тургайз наближава четиридесет години, мислеше си тя, крайно време е да си създаде семейство.
Тя не се надяваше, че преданият й придружител ще може да се спаси от самотата и тук, в Уесекс, сред тези напълно непознати хора. Наистина, имаше доста негови сънародници, преселници от Норвегия. А жените вече бяха привикнали с високи мъже като Ройс и Селиг. Та нали Тургайз бе само с една глава по-висок от тях? Но от преживяното досега в Уиндхърст Ерика не можеше да подхранва надеждите си, че гигантският й приятел ще успее да промени самотното си съществуване.
Младата жена бе седнала между брат си и съпруга си, за да направи благоприятно впечатление на шурея си, Селиг доста често я прегръщаше през рамото в изблик на съпружеска привързаност. Дори в един момент се наведе и я целуна по врата и за миг рояк от приятни усещания пропълзяха по тялото й. Но само за миг… И веднага я споходи горчивата мисъл, че тази милувка е по-скоро проява на разсеяната му небрежност, поредният израз на доста свободното му държане.
Почти цялата вечер премина в оживен разговор между двамата мъже. Понякога се включваха и някои от останалите сътрапезници. На нея почти не й обръщаха внимание. Всички членове на семейството на Селиг се постараха да създадат в Рагнар впечатление за благопристойност, като истински радушни домакини, и тя им бе искрено благодарна за любезното внимание, с което отрупваха брат й. Не можеше да се отрече, че поднесените ястия не бяха от най-вкусните, но развеселеният Рагнар не обръщаше прекалено внимание на храната. Също и Селиг, който не спираше да разсмива околните. Но за разлика от предишната вечер, сега бе доста по-внимателен с тъмното и гъсто английско пиво. От цялата компания единствено Ерика искаше да се махне от залата час по-скоро, ала заради брат си не помръдна от мястото си преди края на угощението.
Когато най-сетне настъпи моментът да се оттегли благопристойно в стаята си, за нейна изненада Селиг също се надигна, извини се пред останалите и тръгна е нея. На всичкото отгоре я прегърна през кръста докато я съпровождаше през залата. Несъмнено и този жест бе предназначен да успокои окончателно брат й, но въпреки това пръстите му я притискаха плътно. Ръката му не се отдръпна, когато изкачиха стъпалата и навлязоха в коридора, където преструвките вече бяха излишни. Ерика направи плах, но безуспешен опит да се изскубне от прегръдката му.