— Трябва да признаеш, момиче, че така мога да те държа край мен не по-зле, отколкото с веригата към нашийника на вратлето ти — подхвърли той и отвори врата на стаята, станала вече тяхната съпружеска спалня.
Беше готова да се отскубне от ръката му и да се втурне надолу по стълбището. Искаше й се, особено след тази язвителна забележка, да одере с нокти красивото му лице. Поне нямаше да му спести презрителния си отговор, ако вниманието й внезапно не бе привлечено от дрехите, оставени на леглото.
Селиг застана зад нея, но без да я докосва.
— Сестра ми е доста щедра — рече той.
Наистина, Кристен не се бе скъпила. Пред смаяния поглед на младата жена бяха разстлани три разкошни рокли, с подбрани към тях елечета. Такова изобилие на сърма, брокат и коприна Ерика не помнеше да е виждала досега.
— Щедростта й е предназначена за теб, а не за мен — горчиво отбеляза тя.
— Как така?
— За да не попадаш в неловко положение, ако трябва да се показваш под ръка е жена, облечена в дрипи. Нима не се досещаш?
— Откъде накъде ще ме притеснява това, момиче?
Ерика долови подигравка в тона му, обърна се и видя присмеха в погледа му.
— Значи аз нещо не съм разбрала — промълви тя и сви рамене. — Е, щом не трябва и аз да се притеснявам, моля те, бъди така учтив да й върнеш щедрите дарове. Брат ми ще изпрати дрехите ми, но ако предпочиташ, може да съблека и дрехите, с които сега съм облечена, и да ги върнеш на сестра си заедно с тези тук.
— Или предпочиташ да ги захвърлиш през прозореца, както имаш вече навика да разчистваш вещите ми? — ехидно запита той.
Ерика рязко се извърна и погледна към своя ъгъл. Надяваше се да не намери веригите в стаята, но остана разочарована. Само при вида им в гърдите й се надигна ярост.
— Няма да ти позволя отново да ме оковеш в тези противни железа — тихо процеди младата жена през стиснати зъби.
— Ако пожелая, пак ще ги носиш.
— Тогава трябва да използваш цялата си мъжка сила и грубост — твърдо отсече Ерика.
Селиг се разсмя.
— И двамата отлично знаем какъв ще е изходът от борбата, нали?
Ерика го изгледа със свити вежди.
— Наистина ли смяташ, че ще победиш? Нямах предвид себе си. Говорех за Тургайз. Той ще побеснее, ако ме види окована.
Веселото му настроение мигом се стопи.
— Този проклет колос…
— Не ме предизвиквай, иначе всичките ни усилия от днешния ден — и твоите, и моите, ще отидат на вятъра. Брат ми ти е спасил живота в онази битка. Аз пък спасих преди години Тургайз от смърт. Но за разлика от теб този проклет колос, както току-що го нарече, е посветил живота си да се отплати за добрината ми…
— И аз се отплатих на брат ти — изръмжа Селиг. — Нали се отказах да се бия с него в двубой на живот и смърт!
— Изходът от двубоя не беше предрешен, така че не можеш да ме залъжеш по този начин.
Младият викинг я изгледа свирепо и просъска:
— Рискуваш много с тези обиди, момиче! Пази се да не предизвикаш честолюбието ми! Ако не искаш да съжаляваш после, съветвам те да прекратим този спор.
Обърна се и с гневен жест й посочи ъгъла. Нейния ъгъл. Но зад гърба му, съвсем неочаквано, проехтя кънтящият й въпрос:
— Днес следобед и ти ли се позабавлява с робините като брат ми?
Селиг рязко се завъртя и я изгледа с недоумение. В очите му след миг отново проблеснаха веселите искрици. На устните му заигра онази усмивка, която Ерика вече бе успяла да намрази от цялата си душа.
— И да развалим илюзията, че сме влюбени младоженци, така ли? Разбира се, че не съм толкова глупав. Ще трябва да отложа забавленията си, докато брат ти замине.
Тя мълчаливо се обърна с гръб към него и отиде в ъгъла си. Беше решила да не му обръща внимание. Не можеше да повярва, че този въпрос се бе изплъзнал от устата й. Само защото той бе споменал за буйния си нрав, а това й припомни всичко, което бе чула за любовните му завоевания…
Чувстваше се унизена. Бе му показала, че го ревнува! И този красив негодник се забавляваше с това!
Опита се да намери някакво оправдание. Сигурно ще може да обясни поведението си с женско любопитство, а не с ревност. Тя не го ревнува, не, това е толкова глупаво.
— Аз не те ревнувам! — изкрещя Ерика, все още обърната към стената.
— Това ме успокоява — хладно отвърна той и захвърли към нея трите рокли на Кристен. — Виж дали можеш да ги използваш. Независимо дали ще ги носиш или не, няма да ги върна на сестра ми, преди да ти купя нови дрехи. Ще я обидиш, ако не приемеш щедрия й подарък.