Лида бе ядосана, но не обезкуражена. Откакто бе пристигнала, почти не бе подхванала нищо, като оставяше всичката работа на останалите. Тя щеше да накара Селиг да й върне привилегированото положение, което той толкова прибързано й бе отнел, но дотогава трябваше да изпълнява заповедите на Голда.
Преди разпореждането на Селиг Голда беше послушна, но сега се опита да се държи властно. Ала все пак не бе злопаметна и не прехвърли цялата черна работа на Лида, а разпредели задълженията по равно между трите, което разбира се не беше приемливо за Лида, ненавиждаща какъвто и да било труд.
Но това беше само временно и всичко щеше да се оправи още щом започнеше да споделя леглото на господаря си. А опитът с мъжете й подсказваше, че това щеше да стане веднага щом Селиг се завърне в замъка си.
Всички бяха разбрали, че господарят и младата му съпруга ще пристигнат същия ден, така че скоро щяха да се осъществят всичките й желания. И първото нещо, което щеше да настоява, беше да се увеличи броя на слугите. Имаше прекалено много мъже, но само три жени или по-скоро две, тъй като тя нямаше намерение да остане проста слугиня.
Лида въобще не се безпокоеше от младата господарка, тъй като вече бе узнала, че Селиг я ненавижда и се е оженил за нея само поради настояването на краля на саксите. Но дори Селиг да бе влюбен в жена си, това също не би я смутило. Лида знаеше силата на своята привлекателност и бе убедена, че никой мъж не може да й устои.
Все пак бе опасно да си играе с мъж като Селиг Хаардрад — можеше да бъде запленена от необикновено красивия викинг. Досега никога не се беше влюбвала и винаги можеше да контролира чувствата си. Но заради такъв мъж си струваше да рискува.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Селиг изведе жребеца от конюшнята. Това не беше неговият жребец — този бе взет временно от Ройс — защото неговият боен кон бе отвлечен от крадците заедно с меча му. Той често си мислеше да тръгне с хората си по следите им, когато възстанови силите си, за да накаже разбойниците и да си върне коня и меча. Все още обмисляше кога да потегли. Може би след като се премести в новия замък…
Не беше избрал най-подходящия момент за преместването от Уиндхърст в своя замък. В двора гъмжеше от слуги, много повече от друг път, поради големия брой гости в замъка. Ройс и Кристен бяха заети с неколцина мъже, непознати на Селиг, които навярно придружаваха краля. Братята му изпробваха новите си мечове в южната част на двора, заобиколени от група воини, сред които се извисяваше Гарик. Майка му говореше с Тургайз Триметровия, застанал както винаги на два-три метра зад Ерика — тя не случайно го наричаше „моята сянка“. Селиг се зачуди за какво ли би могла да приказва Брена с гиганта. Пред него тя изглеждаше като момиченце.
Ерика го чакаше пред вратата. Преди няколко часа тя се бе сбогувала с Рагнар. Селиг бе очаквал да я намери обляна в сълзи, затова бе решил да я натовари с опаковането на вещите му, само и само да разсее тъгата й. Оказа се, че за пореден път бе сгрешил в преценката за чувствата на жена си.
Той й съобщи със загрижен тон, че е време да опакова и нейните вещи, но тя раздразнено му се сопна, че тук няма нищо нейно. Младият мъж се постара да не й остане длъжен, грабна веригите й от пода и ги запрати в раклата. Тя се огледа, за да намери кинжала му, но той презрително се изсмя.
Кристен му махна с ръка и се приближи. С нескривана радост сестра му призна, че най-после в нейния замък ще се възцари спокойствие и след като Селиг се премести в новия си дом, животът отново ще потече в обичайното си русло.
— Дано само не се случи пак някоя беда, която да обърка плановете ни. Синът ми много ще съжалява, ако не изчакаш завръщането му — подхвърли тя.
Двете деца на Ройс и Кристен бяха укрити заедно с бавачката Мегън при братовчеда на Ройс — Алден — като предпазна мярка още когато очакваха Рагнар да нападне Уиндхърст.
— Скоро ще бъдат тук — уточни Кристен.
— Ще се прибирам в новия замък само за да преспивам — успокои я Селиг. — Когато се събира цялото семейство, ще се отбивам тук всеки ден или поне през ден.