— Ще взимаш ли и жена си?
Селиг се намръщи и нищо не отговори. Кристен винаги го бе дразнила с подмятанията си за поредния му успех сред жените в околността. По-добре бе да не й обръща внимание, но не можа да се сдържи и побърза да смени темата:
— Струва ми се, че кралската свита потегля.
Кристен проследи погледа му, насочен към групата непознати мъже, с които Ройс разговаряше оживено.
— Това са съвсем други хора, търговци. Пристигнаха днес, за да преговарят с крал Алфред. Насочили ги към нашия замък, но сега ще трябва да тръгнат по следите му, ако искат да го настигнат до утре вечерта.
Селиг се вгледа замислено в единия от непознатите.
— Онзи конник в средата ми се струва познат от някъде. Идвал ли е преди в замъка?
— Лорд Дъруин? Може би се е отбивал, защото явно Ройс го познава, но трябва да е било преди пристигането ми в Уиндхърст.
Селиг сви рамене. От напрегнатото вглеждане главата отново започна да го боли. Реши по-късно да разпита зет си за лорд Дъруин.
Младият викинг влезе в предверието, където вече го очакваше Ерика. Кристен се присъедини към тях. Разговорът се насочи към младоженката.
— Да не би нещо да притеснява жена ти? Вижда ми се много намръщена. Може би не иска да напуска Уиндхърст?
Селиг си възвърна чувството за хумор.
— Не, само имахме малък спор дали да вземем веригите с нас. Ох! — изохка той, след като Кристен здравата го сръга в ребрата. — Защо ме удари?
— Защото се усмихваше с онази проклета усмивка — изръмжа сестра му. — Знаеш какви чувства навяват в мен…
— Бог Один да ми е на помощ — пресече я той. — Не започвай отново, сестричке. Тя не носи вече веригите, нали?
— Което не означава, че ти няма да й ги сложиш отново, нали?
— От нея ще зависи…
Селиг не успя да довърши, защото вниманието му бе привлечено от суматохата пред вратата. Пристигнаха децата на Ройс и Кристен заедно с бавачката и неколцина мъже. Малкият Алфред, който яздеше своето пони начело на групата, пръв скочи на земята и се втурна към баща си, после прегърна баба си, а накрая се затича към преддверието, за да се хвърли в прегръдките на любимия си вуйчо. Последна с вниманието му бе удостоена майка му, но Кристен разбираше, че синът й вече бе поотрасъл и мъжете му бяха по-интересни.
Селиг се разсмя, когато малката Тора изостави бавачката си и последва примера на брат си, като се втурна към него без дори да забележи майка си. Разбира се, той не можеше да устои на порива да грабне на ръце прелестната си племенница.
И преди беше изпитвал копнеж и той да има такава очарователна дъщеричка. Погледът му като че ли случайно попадна на Ерика, смълчана до стената, и като че ли нещо разтърси душата му. Жената, да, жената, всяка жена е създадена да ражда, да отглежда деца, както и да се грижи за мъжа си, да пази домашното огнище, да се моли на бога за рожбите си и съпруга си. Но не и неговата жена, езичница като всички датчани, неверница, която бе изтръгнала от него обещанието да не я докосва. От тяхното споразумение нямаше да се родят деца.
— Може би е най-добре да тръгваш.
Раздразнението от думите на сестра му попречи на Селиг да осъзнае веднага смисъла им.
— Не ставай ревнива, Крис — усмихна й се той. — Жената на Алден е отрупала Тора с прекалено много обич и затова сега дъщеря ти не иска да погледне нито една жена, дори и собствената си майка.
— Никога не съм забелязала да ти липсва любовта на околните.
— За мен няма по-голямо щастие.
На лицето му се изписа толкова похотливо изражение, че Кристен прихна от смях. Брат й си оставаше все същия, само че вече беше женен. Внезапно се запита дали характерът му няма да създаде куп проблеми на Ерика. На нейно място тя не би била щастлива.
Селиг обсипа с целувки малката Тора, като успя да накара детето да вика от радост, след което се обърна към Кристен, целуна я за сбогом и с нетърпелив жест подкани жена си да тръгва с него. Ерика бавно закрачи към оседланите коне, но не прие поканата му да се качи зад него на коня му.
— Предпочитам да седна зад Тургайз — процеди тя през зъби.
Гласът му веднага се втвърди.
— Не, ще се качиш на моя кон.
— Няма ли някой свободен кон за мен?
— Не виждам защо трябва да оседлаваме още един кон — замъкът ми е наблизо. Или може би отново предпочиташ да ходиш пеш?
— Хайде, деца, стига сте се заяждали — намеси се Брена и застана между тях. — Нима искате да уплашите внучката ми?
Брена хвана Тора за ръчичката и я поведе към къщата. Почервеняла, Ерика мълчаливо се качи на коня. Също зачервен, Селиг последва примера й и потегли към крепостната врата без дори да погледне към Кристен. Неизменният Тургайз завършваше мрачната процесия.