Ерика съжаляваше, че й се налага да пътува в такава близост със съпруга си. Както често й се случваше напоследък, отново започна необяснима промяна в усещанията й, особено след току-що преживяната трогателна сцена между Селиг и невръстното момиченце. Това дете е негово. Нямаше почва за съмнение — нали Брена бе споменала, че е нейна внучка.
В далечината се появиха очертанията на нейния бъдещ дом и Ерика повече не можеше да мълчи, макар че започна доста нерешително:
— Аз не съм първата ти съпруга, нали?
— Не, първата си, не съм се женил досега.
— Тогава коя е майката на онова дете?
— Кое дете?
— Момиченцето.
— Имаш предвид Тора? Ах, да, разбира се, че говориш за нея — захили се той. — Наистина прилича на мен, нали?
— Напълно — едва не се озъби тя.
Той се извърна на седлото и я погледна развеселено.
— Ако се каниш да си премериш силите с майка й по-добре се откажи още отсега. Тя е много по-добра от теб в ръкопашните схватки.
— Повтарям: коя е нейната майка?
— Сестра ми, разбира се.
Кристен? О, да, как може да се заблуди толкова от приликата между Селиг и Тора? Как можа да не се досети и отново да стане за смях!
Идеше й да се засмее и същевременно едва се сдържаше да не го удари, но се опомни от мисълта, че не трябва да се държи прекалено свободно с него. Този негодник отново се подигра с нея, но тя няма да му отвърне по същия дебелашки начин. Внезапно й се прииска да може да се държи с него непринудено и тази мисъл я въодушеви. Сватбата не промени много техните отношения въпреки очакванията й. Трябва да направи нещо против тези смехотворни изблици на ревност, които очевидно забавляват съпруга й. Може ли да ревнува един мъж, когото въобще не обича?
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
Оказа се, че Рагнар е бил прав. Въпреки всичко Ерика хареса замъка, който вече бе новият й дом. По размери може би беше наполовина по-малък от Уиндхърст, което означаваше, че все пак е доста голям. По стил и двата замъка бяха подобни — на два етажа и с просторни спални. Но за разлика от Уиндхърст тук кухнята се помещаваше в отделна външни пристройка, за да не прониква в спалните и коридорите — поне през лятото — димът от печките. Имаше и други постройки, разхвърляни из обширния двор, които щеше да разгледа по-късно, включително и спално помещение за бойците на Селиг, които все още не бяха изградили собствени къщи.
Външните дървени крепостни стени все още едва се очертаваха над основите, което означаваше, че засега този замък е напълно беззащитен срещу набезите на датчаните и разбойниците. Оказа се, че и сградите са били завършени съвсем наскоро. Все пак, помисли си тя, ако се съберат повече зидари и дърводелци, ще могат да завършат крепостните стени за месец-два, Младата жена си припомни, че неволно бе чула мнението на Гарик. Бащата на Селиг бе предложил след година или две да издигнат каменни стени, както в Уиндхърст.
Всъщност дворът бе изпълнен със слуги, но сред тях не се виждаше нито една жена. В замъка имаше само няколко слугини, но още щом ги зърна, Ерика пожела да бяха още по-малко.
Голда със сигурност щеше да й хареса. Възрастната жена се представи на господарката и я запозна с останалите слугини, след което направи доста подробен отчет за всичко, което бе свършено досега. Голда дори допълни обясненията си с няколко предложения. Жената съвсем не се държеше раболепно, дори бе пряма до крайност, което подсказваше, че е свикнала да заповядва в кухнята, но поне засега се сдържаше.
Маги изглеждаше добродушна, дори прекалено добродушна. Усмивката не слизаше от лицето й. Ала все пак прояви съобразителност и не се осмели дори да погледне към Селиг в присъствието на жена му. Дори и ако го познаваше интимно, момичето не желаеше това да стане достояние на Ерика.
Лида, разбира се, трябва да е била онази, за която Рагнар бе намекнал на сестра си — че в новия замък има една прислужницата, от която ще пожелае да се отърве час по-скоро. Рагнар наистина е знаел какво говори. Момичето беше невероятно привлекателно, нещо повече — отдалеч се натрапваше омайващата й похотливост. Дори и дрехите й стояха някак „разсъбличащо“: робата й бе с дълбоко изрязано деколте, с широко отметнати ревери, а елечето толкова отворено, че гърдите й заплашваха всеки миг да изскочат навън. На всичкото отгоре погледът й, открито подканващ, сякаш преливаше от сласт. Откакто Ерика и Селиг бяха влезли в кухнята, алчният взор на Лида само за миг се отлепи от красивото лице на господаря, за да измери с презрение крехката фигура на господарката.
Трябва да се признае, че Селиг не й обърна внимание, но това все още не означаваше нищо. На вратата се появи Ивар и Селиг се оттегли, за да поговори с верния си помощник, като остави сами жените в помещението, което от днес би трябвало да бъде кухнята на Ерика.