Най-лошото бе неувереността й за бъдещето — дали ще има възможност да се разпорежда в този непознат замък? Не бе изчезнала опасността отново да бъде окована в онези проклети железа… Какво влияние и тежест би могла да има пред прислугата? Но докато не настъпи отново часът на позора или поне докато съпругът й не се намеси, тя ще трябва да се държи с достойнство като всяка истинска съпруга с обичайните задължения и права.
— Излез бързо навън, проклетнико, с тези кални ботуши — внезапно се разкрещя Голда. — Изчисти ги или по-добре ги изуй пред вратата. Няма да ти позволя да внасяш мръсотия точно сега, след като съм избърсала пода.
Ерика се обърна да види кой е виновникът и с изненада съзря Тургайз. Никога не би сбъркала внушителната му снага. Гигантът бе закъснял заради грижите около конете и навярно мръсотията по ботушите му бе довлечена от конюшнята.
Тургайз мълчаливо, но сурово изгледа Голда, ала все пак се подчини. Ерика се развесели, като видя, че Голда въобще не се уплаши от исполина. Досега не бе виждала някой да се държи така рязко с грамадния й телохранител.
Селиг също бе станал свидетел на тази сцена и се засмя гръмогласно, но улови погледа на Ерика и млъкна, защото му се стори, че тя може би се е засегнала от смеха, с който той посрещна сопването на Голда. Не можеше да си обясни защо се почувствува толкова неудобно, при това само заради незлобливия си присмех към верния другар на жена си. Може би всичко е корени в гузното му съзнание за вината му пред нея…
Селиг обмисляше коя от трите слугини да отдели от кухнята за своя икономка, която да надзирава дейността на цялата прислуга. Сега си бе довел съпруга, но нямаше намерение да я остави да се разпорежда в неговия замък или поне така си въобразяваше. Ала в този миг се почувства неловко, че бе решил да я лиши от правата, които от векове се полагат на господарката на един замък. Затова предпочете засега да изчака и да провери дали Ерика ще успее сама, без помощта му, да се справи с домакинството и прислугата. Голда навярно вече бе убедена, че може да разчита на новата господарка въпреки младостта й.
Ако Селиг все още кроеше планове да й отмъсти, но не беше избрал как да ги осъществи, трябваше да внимава слугите му да не разберат. Всъщност колкото повече време минаваше след сватбата, толкова повече утихваше гневът на младия викинг. Вместо това отново се възвръщаше чувството му за хумор. Дори стигна дотам, че сега се забавляваше от изблиците на младата си съпруга и намираше за интересно да я дразни с плановете си за отмъщение, вместо да пристъпи към осъществяването им.
И сега, докато я гледаше как се изкачва по стълбището към горния етаж заедно с една от слугините, Селиг се радваше, че не бе заповядал да построят стълбището откъм външната стена — тогава не би могъл да й се любува както в този миг. Повдигнатите поли на дългата рокля разкриваха изящните й глезени и част от стройните й крака, които — никога нямаше да забрави онзи миг на едно друго стълбище, онова в Уиндхърст, — се бяха вплели в бедрата му. Тази жена бе изтъкана от страст, пламъците я обливаха от най-лекия допир на мъжка ръка. Колко ли мъже освен него са открили вече това чудо? Самата мисъл го вбесяваше.
— Ти за отмъщение ли се ожени за нея, или просто защото искаше да е завинаги твоя?
Предизвикателният въпрос на Ивар го накара да се извърне тъй рязко, че едва не връхлетя върху приятеля си. Нима не можеше да откъсне поглед от тази прелестна снага? Неловко се получи — мъж като него да се зазяпа, и то по коя — по собствената съпруга, а на всичкото отгоре да не знае какво да отговори на въпроса на приятеля си. Но в този миг Селиг нямаше отговор дори и за себе си.
— Нямаш ли намерение да се погрижиш за съпруга си?
Ерика настръхна от този неочакван въпрос и отмести поглед към обширното легло. Вече бе узнала, че леглото, заедно с останалите мебели, е било наскоро докарано от близкия град. Но не само това легло, достойно за истински лорд, й подсказваше, че се намира в спалнята на Селиг. Тук беше и онази негова ракла, която тя никога нямаше да забрави. Един от слугите в Уиндхърст я бе пренесъл с каруца до новия замък. Раклата тежеше доста, претъпкана с дрехите на господаря и господарката, заедно с омразните й вериги.
Голда бе наредила на Маги да придружи господарката до спалнята й. Лида се бе намесила и с нетърпелив глас бе предложила да замести Маги. Двете слугини не възразиха. Ерика не обърна внимание на тази дреболия, въпреки че би трябвало. Жена като Лида никога не предприема нещо без скрита подбуда, а в случая това не бе трудно да се отгатне. Ерика не желаеше да се чувствува задължена към това похотливо същество.