— Въпросът ти е доста нахален — едва промълви Ерика, защото не желаеше от първия ден да се впуска в разговори със слугините.
— Очевидно не те е грижа какво ще направи той — смело продължи Лида с досадния си мъркащ глас. — Всички знаем, че той те е принудил да се омъжиш за него против волята ти.
— Той ме бил принудил! Ако някой беше принуден…
Ерика млъкна, вбесена, че се бе поддала на уловката, въпреки нежеланието да обсъжда личния си живот със слугините. Няма да споделя мислите си за Селиг пред тази никаквица. Но внезапно се усъмни — защо Лида бе толкова дръзка?
— Брат ми, лорд Рагнар, вчера е бил тук. Ти запозна ли се с него?
— Не, защото предпочитам Селиг.
Лицето на Ерика стана моравочервено. Дотук с второто й предположение. Първото се оказа вярно, но какво може да стори, когато собственото й положение в този замък все още е несигурно.
Все пак, поне засега, тя и само тя е господарката на този замък.
— За теб той не е Селиг, а господарят Селиг.
Лида се изсмя. Не можа да устои на изкушението да се похвали.
— Сама ще се убедиш, лейди, че мога да поискам всичко от него и той няма да ми откаже. Ще разбереш също, че ще прекарва нощите си с мен.
Да кажеш нещо подобно в лицето на господарката си — това не може да се размине без някое доста сурово наказание, освен ако се окаже, че не става дума за празно самохвалство.
— Махай се от очите ми!
Лида само се усмихна и се изниза през вратата, но на прага хвърли един поглед назад — не към Ерика, а към просторната и богато наредена стая.
— Можеш да се порадваш малко на спалнята му, но знай, че ще я имам, когато пожелая. Каквото поискам, твоят съпруг ще ми го даде. Не се съмнявай в това.
Ерика не се съмняваше. И вече бе разбрала как е решил Селиг да я унижи докрай.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА
Отначало Селиг полагаше много усилия, за да спазва тяхното споразумение, но с всеки изминат ден ставаше все по-трудно да удържа обещанията си. Младият викинг бе отстъпил спалнята си на Ерика — отлично съзнаваше, че ще дойде мигът, когато няма да издържи на изкушението да спи до нея, без дори да я докосне. Но непрестанните смени на стаите, в които се опитваше да преспи за поредната нощ, вече започнаха да му досаждат.
А Лида, тази проклета развратница, вече се бе превърнала в непоносима напаст за младия и красив мъж. Денем и нощем дебнеше стъпките му и не пропускаше дори и най-дребния повод, за да започне да се умилква около него, макар че той само веднъж си бе позволил да й подари онази своя прословута усмивка, с която в недалечното минало щедро даряваше всяка срещната. Трябваше да й се тросне с думите, че въобще не го вълнува. И това бе самата истина, но не му помогна да се отърве от безсрамната натрапница, решила да не вярва на нито една негова дума, която противоречи на себелюбивите й копнежи. Странно, обаче безочливото й сладострастие му напомняше много за собственото му поведение от предишните безгрижни месеци.
Не можеше да отрече, че е привлекателна, при това много, но той бе прегръщал толкова други красавици. Можеше отчаяно да се нуждае от мекотата на женско тяло или поне така да му подсказва повикът на плътта, но косата на тази Лида не беше огряна от милувките на слънчевите лъчи, гласът й не му напомняше за приказния Север и за истинския му дом — не, това не бе жената, за която жадуваше.
„А ти си най-глупавият хлапак на този свят, щом копнееш за собствената си съпруга, но имаш нещастието тя да се нарича Ерика Безсърдечната…“
Селиг не можеше да си спомни в кой ден се бе предал и отказал да се самозалъгва повече с мисълта, че не бленува за нея. Но не се осмели да се рови по-надълбоко в чувствата си, защо гневът все още оставаше спотаен в сърцето му. Тогава, замислен за бъдещето, което го очакваше с една леденостудена към него жена, смелият викинг усещаше как необясним страх пропълзява в душата му. Можеше ли да очаква топлина от нея? Не, със сигурност не. Можеше да получи само тялото й. Тогава защо го докарваше до полуда пълното пренебрежение, с което тя го наказваше откакто бяха влезли в новия им дом?
Измина една тягостна седмица. Селиг достигна до мъчителния извод, че трябва да събере смелост и да наруши споразумението, което бе имал лекомислието да й предложи. После щеше да му мисли за последиците — най-важното бе сега да направи първата крачка към съпружеското ложе.