В късния нощен час нещастният съпруг изчакваше замъкът да утихне. Надяваше се, че Ерика не би посмяла да събуди с виковете си прислугата. Голда и Тургайз бяха удостоени с честта да спят в две от спалните на горния или „господарския“ етаж. Но Селиг завари Тургайз заспал на един сламеник пред прага на спалнята на господарката му.
Цялата седмица Селиг ни веднъж не бе посетил горния етаж и не знаеше дали бдителният гигант винаги препречва с туловището си достъпа до спалнята й. Побесня от ярост — беше принуден да преодолее подозрителността на исполинския телохранител, за да се добере до покоите на жена си. На своята жена. Но нито за миг не му мина през ум да махне ядно с ръка и да обърне гръб на спалнята й.
Събуди Тургайз с първото побутване е ботуша си.
— Ако възнамеряваш да ми пречиш да видя своята съпруга…
— По-кротко, човече — сряза го гигантът и бавно надигна застрашителната си снага. — Тук съм, за да я браня както винаги, още от детските й години. Но ако съпругът й спи при нея, тогава той ще я пази, а аз ще мога най-сетне да се наспя в леглото си.
Селиг дори се развесели от нескрития упрек в думите му.
— Все пак може ли да те запитам от кого ще я браниш?
— От всеки, който би дръзнал да се опита да й напакости. От всеки, който и да е той.
При този намек господарят се изчерви.
— Никога не съм й причинявал зло.
— Тя казва същото, но има и злини, които не са телесни — рязко изрече гигантът и повдигна мощните си рамена. — Твоята майка ме помоли да те оставя на мира, поне засега… Каза ми още, че може би не всичко между моята господарка и теб е такова, каквото изглежда. Ала тук, в този замък, Ерика не е щастлива. Ако можеш да промениш нещо, не се бави, направи го. Иначе…
Исполинът не довърши заканата си, така че Селиг можеше да я тълкува както пожелае. Но все пак Тургайз се наведе, събра с един замах сламеника и тръгна към стълбището.
Селиг го изпрати с кисела усмивка. Дали гигантът повярва на думите му? Съмнението не го напускаше. Ако Ерика се развика, Тургайз Триметровият ще се втурне на помощ, а младият викинг не беше забравил силата на гигантския му юмрук.
Успя да си наложи да не мисли повече за последиците и безшумно влезе в спалнята й. Очакваше да я намери заспала в леглото. Но разговорът пред прага на спалнята я бе събудил. Седеше в леглото, облечена с елече и скромна долна риза — както спеше всяка нощ в Уиндхърст, в ъгъла в неговата стая. Ще трябва да се погрижи за няколко нощници, подходящи за една истинска господарка на имението му. Не, това са глупости. Предпочиташе да я намира всяка вечер чисто гола в леглото си, както спеше и той.
Младата съпруга изглеждаше уплашена до смърт.
— Какво търсиш тук?
— Нима това не е моята спалня?
— Не бях забелязала досега — промълви тя. Сухотата в интонацията й го подразни, ала още по-лошо се оказа безразличието, което прозираше от следващите й думи. — Но ако си решил да ползваш спалнята си, аз ей сега ще се изнеса оттук и ще се преместя някъде другаде.
— Не, ти също ще спиш тук.
Тя се замисли за миг и отново на лицето й се появи онова упорито изражение, което неизменно го вбесяваше:
— Тогава може пък този път ти да поспиш на пода. Вече свикнах с това разкошно легло.
Селиг благо й се усмихна. Очевидно не бе схванала целта на среднощното му посещение.
— Все пак… нали досега не можах да изпробвам новото си легло, така че сега ще трябва да си го поделим.
При тези думи златокосата красавица трескаво отметна завивките и скочи на крака от другата страна на необятното ложе.
— Какво искаш да кажеш с думите „ще си го поделим“? — натъртено запита тя.
— Ами аз ще легна от едната страна, а пък ти — от другата. Е, може по случайност, разбира се, да се озовем и двамата в средата му…
В първия миг не схвана какво й се предлага, но рязкото й изохкване го възнагради за мъчителното изчакване:
— Не! Това няма да го бъде!
— Може би вече си забравила, че аз съм твоят съпруг — вежливо й напомни той.
— Но ти стана мой съпруг само след взаимното ни споразумение — сега беше неин ред да му опресни паметта.
— Споразумението ни досега винаги е било спазвано.
Последва още едно изохкване.
— От мен — да, но не и от теб. Нима ще нарушиш думата си?
Той ядосано изръмжа. Мъжката дързост не можа и този път да надделее над женската упоритост.
— Припомни си собствените си думи, момиче. Ти поиска от мен да не те докосвам след сватбата. Но не каза, че никога повече не трябва да те докосвам. След сватбата означаваше по време на първата брачна нощ и едно денонощие след нея, а аз се въздържах и те отбягвах съзнателно много по-дълго. Но вече трябва да се сложи край на това…