— Изопачаваш думите ми както ти е угодно! — проехтя тревожният й вик.
— Не, само че ги тълкувам по различен начин.
— И всичко, което правиш, е, за да удължаваш отмъщението си до безкрайност! Признай го!
Гласът му се снижи до сладострастен шепот.
— Всичко това е, защото те желая, Ерика, сърдечна или безсърдечна моя, и аз вече не зная как да те нарека… Не можем да продължаваме все така.
— Въобразяваш си, че ако се любим, нещата между нас ще се оправят? Нима забрави защо съм тук?
Селиг се опита да отговори, но тя го изпревари. Тогава той се ядоса и поиска най-сетне да го изслуша.
— Тургайз ми спомена, че си много измъчена.
— О, така ли било? Едва сега започвам да разбирам. Излиза, че възторженото ти предложение да се любиш с мен е само поредната проява на твоята загриженост към мен.
Въпреки язвителният й тон Селиг се обузда, дори намери сили да се усмихне.
— Е, не мисля, че би те направило чак толкоз нещастна, момиче.
Ерика се опасяваше, че той има право, и точно това я безпокоеше. И без друго бе вбесена от безочието на невъзпитаната му любовница. Нима сега очакваше от нея да забрави за старите и новите унижения, да легне в леглото и да изиграе ролята на покорна съпруга? Не, това няма да го бъде!
Всяка нощ си го представяше в обятията на онази безсрамница. Всяка сутрин очакваше да й заповяда да се изнесе от спалнята, за да влезе там другата. Обстоятелството, че все още не беше пропъдена от леглото му, не означаваше нищо. И сега не бе късно да се случи най-лошото. Или възнамеряваше да ги редува и двете в едно легло?
Докато кошмарните мисли препускаха в пламналия й мозък, Ерика не бе забелязала, че се е изчервила до уши.
— Въобще не ме интересува предложението ти, затова можеш да вървиш отново при любовниците си.
— Слушай, момиче, пак ти казвам, че не съм бил с друга жена откакто се оженихме.
„Откакто се срещнахме“ би било по-точно казано, но тези думи биха прозвучали като пълна измислица, особено след щедрите възможности, с които красивият викинг бе разполагал. Но той наистина не се беше възползвал — и всичко това заради нея.
— Бих искала да мога да ти повярвам — презрително го изгледа младото момиче, — но как да го сторя, когато само да си обърна главата и онази чернокоса безсрамница вече се е насадила в скута ти? Ха!
Сега беше негов ред да се изчерви. Това беше оскърбление и то напълно незаслужено.
— Никога не съм спал с Лида. Попитай и нея… не, недей — побърза да добави той. — Тя може да те излъже. Ще трябва да се задоволиш само с моята дума.
— Ха!
Второто „Ха!“ преля чашата. Вбесен, той едва успя да се сдържи да не се нахвърли върху нея.
— Е, така се случи, че другите девойки са заети тази вечер. Едната е неразположена, а другата вече си намери мъж за през нощта…
— Значи ще останеш сам! — извика тя. — Не можеш ли поне една нощ да бъдеш сам?
Той не искаше да й признае, че всяка нощ бе самотен в леглото си, но не успя да се овладее.
— Понеже съм се лишавал от жена, откакто те срещнах, не повече, кълна се, не мога така. Аз съм твой съпруг независимо дали ти харесва, или не. Тази нощ ще бъдеш истинска моя съпруга каквото и да става. Затова лягай в леглото, момиче, и ме чакай там. Не ме принуждавай да използвам силата си.
Селиг никога не бе лягал с жена против волята й и не желаеше тази нощ да го стори макар и за пръв път. Винаги бе нежен с жените, но с Ерика Безсърдечната нямаше друг избор, освен да охлади яростта й.
Младият викинг въздъхна и се приближи към единия от двата прозореца, които през деня обливаха спалнята със слънчева светлина. До прозореца бе оставено едно кресло и той уморено се отпусна в него. Дали тя често бе седяла тук, потопена в безрадостни размисли за отминалите, изпълнени с безгрижие дни?
В спалнята настъпи тягостна тишина. Ерика не се доближи до леглото.
— Не можем ли да започнем всичко отначало? — тихо запита той.
Тя не му отговори, но се чу шумоленето на завивките. Селиг се обърна и я видя седнала в леглото, насочила тревожен поглед към него. Без да отделя очи от красивото му лице, тя бавно се отпусна на възглавниците. Селиг рязко пое дъх. Сърцето му заби учестено. Тялото му се напрегна и страстта разпали кръвта му.
С колеблива стъпка младият викинг се приближи до леглото, уплашен, че може би не е разбрал поканата й. Но девойката не помръдна, застинала в очакване. Все още бе изнервен, като че ли тя бе първата жена в живота му. Не знаеше защо този миг бе тъй съкровен за двамата, само усещаше, че не бива да бърза, не бива да я изплаши с буйните си чувства.
Трябваше да изгаси свещта, оставена на поставка до леглото, но не го направи. Искаше не само да почувствува, но и да се любува на тялото, с което бяха изпълнени сънищата му седмици наред. Когато легна до нея и я притисна в обятията си, снагата му усещаше всяка нейна извивка.