Първите минути изтекоха без той да посмее да помръдне. Обаян от топлината й, за пръв път откакто се помнеше, Селиг изрече безмълвна молитва този блажен миг да продължава безкрайно. Страхуваше се дори да проговори, за да не пропъди магията на тази нощ, тяхната първа нощ. Досега никога не си бяха разменяли нежни думи. Но как да разбере дали е легнала при него в безропотно примирение със стиснати зъби, или наистина желае да започнат отначало? Не, можеше да се закълне, че е второто.
Притихнала в скованата му прегръдка, Ерика не знаеше какво да мисли. Той й остави прекалено много време за размисъл. Досега не бе имала подобно преживяване. Безумие беше да се надява на щастие след сватбата им, когато зад тях остана толкова горчивина.
Но гневът му бе успял да я убеди. Ако не й бе крещял така обидено, тя нямаше да повярва в искреността му. Ала ето че му бе повярвала и тъй дългото му целомъдрено въздържание, убедително проличало във всеки негов жест, бе успяло да промени чувствата й до неузнаваемост.
Онова негово „Желая те“ я бе потресло много по-дълбоко, отколкото й се струваше. Селиг се бе опитал да го прикрие зад яростта си, но след като гневът му се бе стопил в пламенното му признание, Ерика се озова безпомощна сред вихъра на връхлетелите я чувства.
И тя го желаеше. Колко просто бе всичко! Тя никога не бе искала той да прекарва нощите си с други жени, тя винаги, винаги бе искала да бъде в леглото до нея. Като негова съпруга имаше право да познава тялото му, имаше право да познава страстта му, имаше право да му ражда деца. О, богове, тя искаше да се възползва от всяко свое право, не, от всичките наведнъж.
Трябваше да престане с колебанията си, наистина всичко бе толкова просто.
Той започна бавно, с едва доловими докосвания, нежни като полъха на вятъра. Ръката му погали гърба й, талията, докато накрая стигна до бедрото и леко го притисна. После повдигна крака й и го отмести, за да може да обходи с пръсти цялата му дължина, без да отлепва устни от гърдите й. Ръцете му не пропуснаха нежните й глезени, сгъвките под колената, вътрешната страна на бедрата, от което тръпки полазиха под кожата й. После я повдигна, за да легне върху нея. Тя почувствува как тялото му се притисна съвсем плътно към нейното.
Ръцете му се заплетоха в косите й, разпиляха ги по раменете й, докато вдишваше уханието им. Пръстите му, нежни като шепот, се спуснаха по страните й, докоснаха устните, заобиколиха очите, плъзнаха се по врата, а сладостните тръпките пропълзяха към главата й. Нито едно кътче от прелестното й тяло не остана непогалено от дългите му пръсти — ръцете, раменете, шията… и когато я обърна по гръб, гърдите й затрептяха в буен танц като разцъфнали цветя. От устата й се отрони първият стон — преди още да са захвърлили дрехите си, дори преди първата целувка.
Когато Селиг я целуна, Ерика вече бе окончателно покорена. Нежността, с която я бе обсипал, бавното възбуждане на сетивата й — всичко се стопи в изблика на непреодолимото, непоносимото желание. От тази целувка, довела я до захлас, усетила чувственото проникване на езика му, сетивата й се възпламениха, а нозете й омекнаха. Не искаше да има край. Искаше още, искаше останалото, но не желаеше да се откаже и от този миг. Още откакто го видя за пръв път край онази ужасна яма, този мъж я смущаваше и едва сега разбра защо. А тялото й е знаело още тогава.
Младият викинг с един замах скъса елечето й и го запрати на пода. Останалите й дрехи го позабавиха, но нейните треперещи пръсти нито за миг не спряха да милват голото му тяло. Случайно откри, че докосването на някои точки по кожата му го принуждаваха да изохка и да отлепя устни от нейните, ала тя не искаше да се разделя с устата му. Да изучава тялото му бе за нея като откритие. Селиг бе стегнат, мускулест и жилест. А как ли е изглеждал преди раняването и гладуването? Сигурно е бил още по-привлекателен и мъжествен…
Когато откри мъжествеността му, набъбнала от страст, Ерика изтръпна, уплашена като всяка девственица, но веднага прикри уплахата си. Страхът не я напусна, но желанието бе много по-силно.
Младият викинг отново легна върху нея. Допирът на телата им изгаряше кожата. Тя се отвори, за да го пропусне, но усети само ръката му между бедрата си. Ерика отново потръпна от безкрайно нежния му допир, ласкав и успокояващ.
И тогава той бавно проникна в нея.
Когато телата им се сляха, Ерика вече бе обезумяла от страст. За миг я прониза болка, но толкова кратка, че веднага я забрави. Но не и той. Тя видя изненадата в очите му. Тогава той я целуна още по-силно, за миг целият замря, но когато започна да се движи в нея, остана само насладата.