Единственият изход бе да не спира да се възмущава от униженията, които бе преживяла, и да откаже съпружеските права на Селиг — ако той й позволи, разбира се. Може да се очаква, че той ще се обиди дотолкова, че повече да не потърси леглото й. И наистина, защо да идва при нея, когато разполага с услужливи робини като Лида?
А може би въобще не трябваше да му се извинява…
Тургайз я очакваше в стаята си. Гигантът бе зает с остренето на кинжалите си, но предвидливо бе оставил вратата отворена, за да чуе стъпките й. Щом разбра, че господарката му е тръгнала по коридора, той веднага излезе от стаята си и я последва, като я поздрави само с обичайното си изръмжаване. Гигантът се държеше както обикновено, макар че тя бе очаквала някаква реакция от него на сутринта — Тургайз не можеше да не е разбрал, че Селиг е прекарал нощта с нея, така както знаеше, че досега съпругът й не бе прекрачвал прага на спалнята й.
Трапезарията беше изпълнена с хора, защото утрото отдавна бе отминало. Ерика чак сега разбра, че се е успала. Както винаги Тургайз седна на отделна маса. Ерика предпочиташе неговата, макар и мълчалива, компания, затова наруши правилото и се доближи до масата на слугите.
— Не трябва да правиш това — лаконично я, упрекна гигантът.
Тя не обърна внимание на думите му, но Голда никога не пропускаше случай да се намеси, ако е застрашен редът:
— Тя е господарката тук — сопна му се старшата слугиня. — И може да постъпва както намери за добре.
Това не беше съвсем вярно, но въпреки това приятно погъделичка слуха й. Тургайз и този път замълча, но не отмести мрачния си поглед от Голда, докато тя не издържа и побърза да си намери някакъв повод да прескочи до кухнята.
Ерика зарови лице в шепите си и се усмихна. Тя бе успяла да забележи, че Тургайз бе в състояние да затвори устата на Голда само с един многозначителен поглед. Нямаше нищо странно в мълчанието му — гигантът никога не бе склонен да хаби думите напразно.
Той улови насочения към него поглед на Ерика и изръмжа:
— Прилича ми на стара вещица.
Ерика не криеше вече усмивката си и закачливо подметна:
— А може би просто те е харесала и очаква да й отвърнеш със същото?
Предположението й го накара да се изчерви. Дори й се стори, че никога досега не го бе виждала толкова зачервен. Погледът му отново се насочи към Голда, но този път я гледаше малко по-особено. Очите на Ерика се разшириха от изненада — тя си бе позволила само да го подразни, а ето че работата се оказва съвсем сериозна.
Тя отново изгледа Голда и се запита дали все пак не трябва да поговори с нея за достойнствата на Тургайз. Не, и без това си има предостатъчно главоболия. Освен това отношението на Голда към гиганта никак не окуражаваше подобна намеса. Ако проявява интерес към нея, Тургайз би трябвало да предприеме нещо.
Когато привършваха закуската, тя го запита:
— Знаеш ли къде е отишъл Селиг тази сутрин?
— Отиде да провери строежа на крепостните стени.
Трябваше сама да се досети. Ако не беше в Уиндхърст, непременно се занимаваше с отбранителните съоръжения на новия им замък и така по цели дни…
Селиг й бе съобщил, че ще трябва да отложи празненството в чест на завършването на замъка, докато не приключи строежът на външната стена. Може би оставаше още една седмица, защото зидарите и дърводелците работеха усилено.
Ерика не беше изпълнена с очакване, понеже не знаеше каква роля ще й бъде отредена в празненството, пък и нямаше какво всъщност да празнува. Но всички останали — и слуги, и воини — с нетърпение очакваха края на строежа. Всъщност дори и последният обитател на замъка взимаше участие в градежа — дори и Тургайз, ако Ерика бе някъде из двора на замъка и той би могъл да не я изпуска от очи, докато повдига внушителните греди към дърводелците на скелето.
Господарката не излизаше често навън, поне когато Селиг отсъстваше от замъка, поради простата причина, че беше много горещо и по пладне мъжете работеха разсъблечени до кръста. Но за нея нямаше значение, че вижда тридесетина голи до пояс мъже — смущаваше я само голотата на Селиг, когато го бе видяла без риза още край зловещата яма за мъчения в Гронууд. Нищо чудно, че не бе издържала тази нощ на изкушението — била е подготвена за това без дори да го е осъзнавала.