Вбесен, Селиг изпъшка, но все пак свали ръце от раменете й. Тя се извъртя и посегна да го удари, но достигна само до рамото му. Нищо не му стори, само на земята се посипа още сол.
— По дяволите, жено, какво те прихвана? — изрева Селиг.
— Ти си един лъжец, викинг! — изкрещя тя. — Жалък лъжец! И развратник. Никъде по света няма да се намери такъв развратник като тебе!
Той не разбра в каква лъжа го обвиняват, но това за развратника му бе напълно ясно и той недоверчиво запита:
— Нима ме ревнуваш?
— Не, аз съм просто отвратена от теб — поправи го тя.
— Ревнуваш — настоя той и внезапно онази усмивка отново цъфна на устните му.
Ерика го удари в гърдите.
— Не ме е грижа с колко жени се занасяш, но само не ме причислявай към тях и по-добре е да се върнеш при твоите любовници. Това не е ревност. Но като твоя жена не мога да допусна това.
Ако се бе замислила дори за миг, Ерика щеше да схване, че преминава всякакви граници. Жената не е родена да заповядва, жената е създадена, за да се подчинява. Но, за щастие, в рода на Селиг имаше много властни жени и може би затова сега той не се засегна и дори не се разгневи от яростта на жена си. Всъщност дори бе очарован от буйните й опити да защити правата си на съпруга, нещо повече — на любима съпруга, пък и имаше пълно основание. Но че ревнуваше — това бе несъмнено.
Младият викинг не можа да скрие усмивката си.
— Е, щом като не ревнуваш, а само си отвратена от мъжа си, мога ли да те запитам на какво се дължи тази… това… отвращение?
— Значи се правиш, че не разбираш и ми се подиграваш? Само че не се опитвай да ме изкараш сляпа!
— А, заради онази слугиня, така ли било?
— Да, заради онази! И докато тя е все още в този замък, аз ще бъда в замъка на брат си.
— Не, това няма да го допусна.
— Тогава се отърви от нея!
Неотдавна Селиг вече бе решил да постъпи точно така. Лида навярно нямаше да иска да напусне замъка, но това само щеше да струпа нови беди на главата му. Ала едва сега се замисли за последиците.
— Предложението ти не е глупаво. Все пак обаче ще попитам бойците си дали някой няма да я поиска за жена — продължи той, но се замисли и отсече: — Не, тя няма да се задоволи с бедняшкия живот на войнишка съпруга. Съмнявам се дали някой от моите хора, дори и да може, ще пожелае да плати толкова скъпа цена.
— Тогава й намали цената.
Селиг отново се запита дали жена му е полудяла, или само така изглежда.
— Аз… съм платил… не, не мога да направя това!
— Аз ще платя за нея.
Това бе гласът на Ивар. Той се бе опитал да се сдържи и да не се засмее, но не успя. Около тях се бе насъбрала развеселена тълпа. Започнаха шеги и подмятания, поздравления и потупвания по гърба. От смях Торолф дори се претърколи от скамейката и падна на пода.
Но Ерика не се забавляваше. Можеше да постигне това, което желаеше, но прекалено късно. Вече бе убедена, че не може да вярва на мъжа си. Селиг дори бе обърнал всичко на шега. Но не и тя.
Младата жена тихо се измъкна навън, докато Селиг и Ивар продължаваха да се пазарят за цената на Лида. Преди да се качи по стълбището, господарката видя силуета на Лида. Робинята изчакваше решението на мъжете и с алчен поглед слухтеше за цената си, радостна, че е предмет на толкова разгорещен спор. На лицето й нямаше дори и следа от тревога или огорчение, че ще бъде продадена на друг господар.
Но Ерика с отчаяние си помисли, че нейната собствена реакция ще бъде съвсем различна. Ако някой ден Селиг реши да я изгони, с нея ще бъде свършено. О, богове, как можа да бъде толкова глупава да се влюби в този мъж, дори и след като чу предупрежденията на сестра му?
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
Селиг изчака залеза и чак тогава тръгна да търси Ерика. Откри я в кухнята, заета с последните указания за вечерята. Преди час той също се бе отбил в кухнята, за да вземе храната за разходката и я сложи в торбата, окачена за седлото на коня му.
Междувременно господарят се разпореди да повикат Тургайз и му съобщи, че този път няма да се наложи да ги придружава. Не може да се каже, че гигантът посрещна вестта с одобрение, но все пак се надяваше, че Ерика ще бъде в безопасност щом е със Селиг.
Макар че свадата между двамата млади съпрузи се бе разразила рано сутринта, по облеклото на младия викинг все още личаха следи от разпиляната сол. Но по две причини той не искаше да се измие и да почисти дрехите си. Младият викинг искрено се забавляваше с изблиците на темпераментната си любима, а от друга страна така си създаваше повод да я убеди да се изкъпят в реката. Опитваше се да открие начин да й се извини. Веднъж вече я бе видял през деня, но тя му бе хвърлила такъв смразяващ поглед, че Селиг остана като закован на място. Очевидно все още не се бе успокоила.