Ерика не беше много сигурна, че съпругът й наистина само се забавлява от гневния й изблик, но всичко бе тъй объркано, че нямаше смисъл повече да си напряга въображението. На негово място всеки друг мъж би побеснял след това, което днес сутринта направи с него, особено след като се нахвърли с обидни думи и го засипа с остатъците от закуската. Всеки друг би я набил с камшика си. Разбира се, Селиг не би успял да я накаже толкова сурово, защото верният Тургайз бдеше над нея и щеше да го спре с мощната си десница. Но съпругът й би могъл да измисли някакво по-умерено наказание — а той е дяволски способен да състави подобен план — и дори самият Тургайз не би могъл да се намеси, ако вината е нейна.
Но гневът й почти се бе изпарил и поради още една много важна причина. Тя нямаше право да се нахвърля върху съпруга си и да го излага публично. Тук вината беше нейна и — което бе още по-лошо — всичко бе започнало по доста глупав повод. Не бе чудно, че приятелите му се забавляваха толкова и се смяха до сълзи. Съпрузите никога не са били верни на жените си. Защо Селиг да бъде различен? Но тя все още не проумяваше защо той се възхищаваше от буйните прояви на ревността й.
Ерика все още гледаше унесено, когато Селиг започна да се съблича. Ризата, ботушите, гамашите, жартиерите, бельото — всичко бе захвърлено на пейката до брега, съвсем близо до нея. Вече бе доста тъмно и той се потопи до кръста в езерото, така че тя, поне засега, не трябваше да извръща глава настрани. Но точно това очакваше той от нея — да го гледа гол, и красив в прохладната вода. Затова младата жена остана нащрек, изпълнена с подозрения към всяко негово действие, особено към опитите му да използва очарованието си. И тази негова усмивка. Най-подозрителна си оставаше прословутата му усмивка.
Проклет викинг! Защо е толкова различен от другите мъже? Защо е тъй привлекателен, събуждащ желанията й против волята й?
„Не е в природата му да наранява жените…“
Не, наранява само тези, които са били достатъчно глупави, за да се влюбят в него.
— Не ми е приятно да плувам сам — внезапно я стресна подканващият му глас.
— Тогава не си намерил онази, която ти трябва — отвърна му сърдито тя.
— Не, намерил съм точно тази, която ми трябва.
Отговорът му стопли сърцето й, макар че все още отказваше да си го признае. Предусетила накъде ще я поведат чувствата й, младата жена се уплаши, че с всеки изминал миг за нея става все по-трудно да устоява на обаянието му. Ала трябваше да устои. Този мъж бе роден само за да съблазнява жените. Нито една негова дума не трябваше да се възприема сериозно.
Тя се отдръпна, за да потърси къде да се настани удобно на поляната сред ухаещите цветя. Той се опита още веднъж да я прикани да се изкъпе с него. След като и този пореден опит завърши с неуспех, Селиг започна нарочна да се разтакава с къпането, а тя се зачервяваше все повече, докато гледаше мускулестото му тяло, залято с искрящата вода.
Най-после Ерика се сепна и го попита:
— Дали ще ни запазят вечерята, за да се нахраним, когато се приберем?
— Не, тази вечер ще хапнем тук, на брега — отговори й той. — Ако вече си огладняла, можеш да започваш без мен. Ще намериш храната в торбата, която е привързана към седлото.
Ерика не искаше да останат тук за вечеря и едва се сдържа да не започне нова кавга. Наистина мястото беше много романтично, с този топъл бриз, с плътното ухание на горските цветя, с лениво плискащата се вода до брега. И така усамотено. Дори прекалено усамотено.
Тя отиде до коня и взе торбата с храната. Най-отгоре намери мях с вино, отпи две глътки, за да се успокои, но не се успокои или по-точно се успокои прекалено много, защото дори не се стресна, когато долови леките стъпки на Селиг, който бе излязъл от езерото и сега се прокрадваше към нея.
В този миг се показа луната и светлината й обля пустия бряг. Преди да отпие от мяха с виното, младата жена се чувстваше нещастна, но сега всичко й се стори прекрасно, като преобразено с вълшебна пръчица. Този мъж изглеждаше като млад бог, току-що появил се загадъчно от водите, като дар от небето. Изпита странно желание да протегне ръка и да го докосне, да се убеди, че не сънува. Но желанието да го докосне си имаше и друга причина…
Ерика изведнъж проумя какво може да се случи и бързо се изправи. Несъзнателно сграбчи винения мях като оръжие за отбрана. Селиг не каза нито дума, не я докосна дори, но въпреки това тя усети как нозете й отмаляват.