— Влезте тук, малка глупачке, преди някой да ви познае!
Неговата настоятелност я вкара през вратата много по-бързо, отколкото тя очакваше. Виктория въздъхна тежко, като седна на мястото до Лукас, и сграбчи шапката си, за да я опази непокътната. Той видя скъпо струващ инкрустиран бастун в ръката й.
— Благодаря ви, милорд — каза тя с тежък сарказъм.
Лукас не й обърна внимание.
— Давай да се махаме оттук, Берти!
Линдууд се подчини и почука с бастуна по покрива на каретата.
— Към парка, ако обичаш — извика той.
Анабела се усмихна на Виктория, докато каретата се движеше, потраквайки.
— Изглеждаш много добре, Вики. Не откривам ли влиянието на Брумел за избора ти в синьо? Чувала съм, че е луд по този цвят. Но ти винаги си предпочитала жълто.
— Реших, че жълто сако ще бъде твърде силно за случая — отвърна Виктория.
— Така че ти се ограничи само до жълта жилетка. Поздравявам те за овладените чувства и моля те, кажи ми кой ти върза вратовръзката? Сигурна съм, че не съм виждала толкова добър дизайн от години.
— Харесва ти, нали? — Виктория опипа с пръсти възела. — Измислен е от мен и се нарича „Виктор“.
Анабела се разсмя.
— Вики, заклевам се, че ти говориш точно като някое конте от Бонд Стрийт. Уловила си правилния тон, същата скучна преструвка. Можеш да обявиш, че ще ставаш актриса и ще превземеш сцената.
— О, благодаря ти. Бела. Това е най-голямата награда за труда ми.
Лукас се облегна назад и заоглежда чудната фигура до себе си с критични очи. Първоначалното раздразнение се смени с истинско безпокойство, което бе нещо ново за него. Ясно бе, че Виктория Хънтингтън е една немирница и това й качество може да й донесе сериозни неприятности.
— Често ли го правите, мис Хънтингтън?
Лукас почувства, че механично използва тона, с който се обръщаше към младите офицери под негова команда, изпаднали в беда, и това го раздразни.
— Това е моят първи опит с мъжки дрехи, сър. Но нека бъдем честни, вероятно ще бъда съблазнена да го направя още неведнъж в бъдеще. Намирам, че мъжкото облекло ми дава повече свобода, отколкото когато съм облечена в женски дрехи — призна Виктория.
— То наистина ви дава по-голяма възможност да почувствате удара от социалното унижение и нещастие, мис Хънтингтън. Ако се разбере, че обичате да обикаляте Лондон през нощта облечена като мъж, вашата репутация ще се срине за 24 часа.
Виктория сви още по-здраво пръстите си около дръжката на бастуна.
— Какво странно нещо казахте, сър. Знаете ли, вашето отношение ме изненадва. Мислех, че сте по-малко педантичен. Изглежда, играта на карти по време на бала ме е заблудила. Нямате ли никаква страст към приключения? Не, предполагам — нямате. Преди всичко вие сте добър приятел на лейди Атертън, нали?
Тази жена преднамерено го дразнеше. Лукас силно пожела да бъдат сами в каретата.
— Не знам какво имате предвид, мис Хънтингтън, но ви уверявам, че лейди Атертън не заслужава този упрек.
— Е, да, там е въпросът. Всеки знае, че лейди Атертън не би си позволила да бъде в карета на път за нощен карнавал — заяви Виктория.
Анабела се засмя тихичко.
— Това е самата истина.
— Искате да кажете, че лейди Атертън е педант? — Възрази Лукас.
Виктория се сдоби с едно изненадващо нежно движение в мъжките си дрехи.
— Нямах предвид обида, милорд. Просто тя не е жена, която обича да се радва на приключенията. Трябва да се признае, че и нейните приятели са еднакво ограничени в избора си на забавления и еднакво неодобрителни към тези, които имат по-широки вкусове и възгледи от тях.
— А вие сте жена, която обича приключенията, така ли? — жегна я Лукас.
— Да, милорд. Обичам ги много.
— И дори тези, които са свързани с риска да се провалите в обществото?
— Няма истинско приключение, ако няма истински риск, нали, милорд? Мисля, че един добър играч като вас разбира много добре това.
Нейните думи го накараха да се почувства по-неловко отпреди.
— Вие може би сте права, мис Хънтингтън. Но аз винаги бих предпочел риска, където чудатостите са в рамките на обичайното.
— Колко скучен трябва да е вашият живот, сър.
Лукас инстинктивно реагира на бодващата забележка, но се овладя навреме. Неговият самоконтрол подейства отново заедно с чувството му за здрав разум. Последното нещо, което можеше да предприеме, бе да обяви своята педантичност. Неговият инстинкт му подсказваше, че Виктория ще отговори с предизвикателство или дори с една безсмислена битка на желания, но тя би се игнорирала напълно, ако той успее да я отегчи.
„Педантична скука.“ Мили Боже! Мисълта, че може да му бъде лепнат такъв епитет, го разсмя. Това не можеше да се отнася за него, но сега, покрай мис Хънтингтън, Лукас откри, че проявява твърде необикновено отношение към благоприличието. Той все още бе шокиран от вида й в мъжки дрехи.