Нейните очи блестяха закачливо като пред атака и Лукас усети с цялото си същество силно желание. Кръстоса ръце пред гърдите си, отпусна се на седалката и впери поглед в нейния. В този момент той не искаше нищо друго, освен да бъде сам с това дяволско същество. Копнееше да просне нейното тяло върху седалката и да й покаже какъв риск е поела, като го предизвиква така открито.
За момент между тях настъпи тишина. Когато Виктория откъсна погледа си от него и затвори очи, той разбра, че тя е прочела мислите му. Малката радост от победата бе краткотрайна за Лукас. Стана му ясно, че ухажването, което бе предприел, ставаше все по-хазартно, отколкото бе очаквал. С помощта на Джесика Атертън и на своите умения на масата за карти, той се надяваше да скрие от обществото истината за своето финансово състояние. Бе направил това с нужното старание. Но ако съпругата, която желаеше, реши да наеме детектив, то истината щеше да излезе наяве веднага. Слухът за неговото несъществуващо богатство няма да се задържи дълго. Ставаше все по-ясно, че задачата — да примами тази наследница щеше да бъде най-изтощителното преследване, което някога е предприемал. Едно погрешно движение, една лошо пресметната стъпка — и той може да загуби играта.
— Колко дълго смятате да продължи вашето приключение тази вечер, мис Хънтингтън? — попита Лукас с безстрастен тон.
— Нима времето е проблем за вас? Имате ли планиран друг ангажимент? — усмихна се тя твърде сладникаво.
Той интуитивно разбра, че Виктория иска да провери дали няма среща със своята любовница след карнавала.
— Не, нямам. Линдууд и аз ще изпълним уговореното за тази вечер. Ще отидем на определеното място, но е необходимо да определим час за прибиране.
— О, да! Предполагам, че два часа ще бъдат достатъчни да се забавляваме на карнавала.
— Страхувам се, че не мога да остана толкова дълго време навън, Вики — отбеляза Анабела. — Мама ще се прибере вкъщи след около два часа и ще очаква да ме види у дома.
— Тогава един час — Лукас не скри своето облекчение.
— Това е вероятно времето, което мога да си позволя — изрече със съжаление Анабела.
— Един час е достатъчно дълго време — каза бързо Берти Линдууд.
— Е, много добре — обади се Виктория, малко раздразнена, но се овладя, — значи един час. Ще трябва да побързаме, ако искаме да видим всичко.
Лукас не каза нищо, но му беше ясно, че следващият час без съмнение щеше да бъде един от най-хубавите в живота му.
Половин час по-късно неговите мисли се потвърдиха. Огромният парк беше пламнал от фенери, които осветяваха сергии, подобни на безкрайна бойна редица, където се продаваше светла бира и пай с месо; палатки, представящи атракции на акробати и въжеиграчи; препълнени навеси, чиито главни номера бяха кукленото шоу и игрите. Тълпата представляваше смесица от хора от най-висшите слоеве до низините.
Слуги, измъкнали се от господарите си; продавачи с жените си; чираци и млади момичета; контета, изчерпали запасите си от лудории; аристократи, авантюристи, проститутки, сводници, джебчии, парвенюта, представители на закона и докери — всички се бяха притиснали плътно, като че ли търсеха тайнствената сензация на панаира.
— Милорд, знам, че сте загрижен относно моето преобличане и се притеснявате — прошепна Виктория, като спряха да си купят пита с яйчен крем.
— Загрижен е меко казано, мис Хънтингтън. Тези дяволски бричове ви стоят като излети — промърмори Лукас, гледайки нежната извивка на бедрата й.
— За мен ще бъде удоволствие да ви препоръчам шивача си. Впрочем, може би ще бъде най-добре, ако пуснете ръката ми. Някакъв човек от другата страна на улицата ни гледа.
— Дяволите да го вземат! — Лукас се отдръпна от нея като опарен. Веднага почувства как се изчервява, като осъзна, че непознатият е видял как той държи подръка другия господин така, както един мъж би държал ръката на една жена. — Този ваш глупав начин на обличане ще ни докара само неприятности.
— Никой няма да си спомни за това повече, докато не ви видят, че се държите с мен като с жена — Виктория въодушевено захапа едно парче от питата.
— Въпросът не е в това, как аз се държа с вас, а как вие изглеждате в тези бричове.
Виктория докосна с пръсти яката си.
— Мисля, че сакото прикрива много добре фигурата ми.
— Имам една новина за вас. Изобщо не я прикрива.
— Вие сте решили да усложнявате нещата тази вечер, нали, милорд? Позволете да ви припомня, че вие бяхте този, който настояваше да се включи в това рисковано начинание. Аз съм просто една невинна жертва на вашата изнудваческа интрига.