— Да ме ухажвате? — Виктория се отърси от обхваналия я унес.
— Да! Да ви ухажвам, да ви прелъстявам. Ще ви направя моя, Виктория! Само най-смелият, най-твърдият обожател би понесъл това, което аз ще бъда задължен да понеса, за да ви спечеля, но накрая ще ви имам — усмивката му бе спокойна, опасна и властна.
— Какво ви кара да мислите, че някога ще ви се отдам, милорд?
— Вие ще се отдадете, защото не ще можете да си помогнете. Вие никога няма да намерите друг мъж, който да желае да ви даде това, което искате — отвърна й Лукас. — Когато всичко е казано и направено, вие не можете да се противопоставите. Сега аз знам вашите желания и ви държа в ръцете си.
— Така ли мислите, милорд?
— Приключения… — той я целуна по върха на носа й. — Забавления… — целуна клепачите й. — И придружител, който да споделя всичко това с вас. Карнавалът тази вечер е нищо в сравнение с нещата, които мога да ви покажа. Мога да ви заведа на места, където нито една дама не би си позволила да бъде видяна. Мога да ви покажа тази част от живота, която нито една уважаваща себе си жена от висшето общество не е видяла.
— А рисковете? — чу тя своя вътрешен глас.
Той като че ли прочете мислите й:
— Вие може да опознаете този друг свят с мен и никой друг няма да бъде по-мъдър. Вие не бихте желали да излагате на опасност положението на своята леля и вашето собствено в обществото, ако бъдете заловена, нали?
Тя бавно осъзна какво й се предлагаше. Срещу примамката, която той пусна, тя бе безсилна.
— Но, Лукас, ако някой някога научи, ще бъде ужасно!
— Това, което избираме да правим през тъмните часове между полунощ и заранта, ще бъде само ваша тайна, която аз ще споделя. Предлагам ви сделка, Виктория, и смятам, че няма да откажете. Имам предвид любопитството ви да опознаете и другата страна на живота.
— Трябва по-точно да изразите условията, милорд. Какво точно искате в замяна?
— Много просто: дама — през деня, съучастник в приключенията — през нощта.
— Не съм толкова глупава, за да повярвам, че наистина ще бъде толкова просто. Вие казахте, че ще ме ухажвате, прелъстявате, но аз ще ви заявя ясно още веднъж, че не възнамерявам да се омъжвам.
— Много добре, няма да говорим за венчавка — спокойно отговори той. — Аз, докато търсите съдружник за през нощта, съм на ваше разположение. Ще прекарваме нощите така, както вие желаете. Единственото, което искам, е да запазите вашите приключения за нашите съвместни нощи.
— Напълно ли сте убеден, че това е всичко, което искате от мен в замяна на вашата закрила през нощта?
— Това е всичко, което искам засега. Останалото е в ръцете на съдбата. Ще играем заедно игрите, Виктория. Игри, каквито вие никога не сте играли.
Тя го погледна очарована от прикритата увереност в неговите очи, хипнотизирана от твърдото обещание в неговите думи. Виктория знаеше, че може да избяга, ако иска, но пуснатата стръв бе много примамлива, за да я пренебрегне.
Виктория все още чувстваше ръцете му около кръста си. Внезапно реши да провери какво ще усети, ако дългите му пръсти се плъзнат нагоре и докоснат зърната на гърдите й. Тя потръпна.
Лукас като че ли отново прочете мислите й. Тя можа да почувства топлината на дланите му през жилетката и ризата и като издаде слаб вик, се вкопчи в него. Преди да събере сили за протест, ръцете на Лукас се смъкнаха надолу и отново обгърнаха кръста й. Остана без дъх и изпълнена с възбуда дълго след забранената ласка.
— Добре, Виктория. Съгласихте ли се? Ще бъдете ли дама през деня и съдружник в приключенията през нощта? Ще има ли и други вечери като тази, която прекарахме?
— Мисля, че вие не одобрявате това, което се случи тази нощ.
— Ще си призная, че първоначално бях изумен от вашата смелост и решителност, но аз преоткрих за себе си, че нощите, прекарани с вас, ще бъдат много по-забавни, отколкото тези, които бих могъл да прекарам в клубовете или в компанията на отегчителни млади дами на възраст за венчавка — увери я Лукас.
Тя се колебаеше. Представяше си, че пълзи нагоре по ръба на висока урва.
— Никой нищо не трябва да знае. Ако моята леля разбере какво съм правила, тя ще бъде извън себе си от тревога. Аз не мога да си позволя тя да бъде публично унизена от действията ми. Винаги е била толкова добра с мен, че й дължа повече, отколкото мога да й се отплатя.
— Вашите тайни ще бъдат на сигурно място при мен. Имате думата ми — увери я Лукас.
Тогава тя му повярва. Виктория знаеше, без каквато и да е нужда от доказателства, че думата на този мъж е негово задължение. Той не би пуснал слух в клубовете и не би се отнасял с нея по друг начин, освен с обичайната учтивост на салонните сбирки, където те щяха да се срещат.