— Твърде високомерно е.
— Това става непрекъснато, Виктория — Лукас се засмя. — Изглежда, вие не сте били дълго време в обществото, за да го знаете.
— Знам го — отвърна Виктория, вече излязла от равновесие. — Не се опитвайте да ме заблудите. Знам много добре, че повечето мъже не се женят по любов. Те го правят от необходимостта да оставят наследници, да сложат ръка на чуждото богатство или и двете заедно.
— Винаги съм намирал любовта за твърде неясна и недостатъчна причина, за да се направи нещо по-значимо.
— Вие сте твърде циничен, милорд! — тя го погледна с присвити очи. — Предполагам, че само това може да се очаква от мъж, който ми предлага да опитам от една долна и скандална афера.
— Страхувам се, че бъркате, Виктория — Лукас извъртя оскърбено глава. — Вие ми забранявате да говоря за достойнствата на брака, а после ме обвинявате, че съм циничен, като ви предлагам любовна връзка — отвърна Лукас.
— Вие сте прав — съгласи се тя и разбра, че това, което каза, не й подхождаше. — Когато си богата наследница, нещата са по-различни. Анабела каза, че съм се побъркала на тази тема и се тревожа твърде много.
Лукас се усмихна мило, като й съчувстваше на положението, в което се намираше.
— Винаги ли търсите опасността в най-близкия храст?
— Предполагам, да — каза Виктория.
— Не е зле. Всичко се случва.
— Да, наистина. Много е практично — призна си Виктория.
— Затова ли се чувствате добре като стара мома?
— Звяр! — усмивката й отново се възвърна. — Вие сте напълно прав. Аз съм стара мома и съм доволна от това. Нещо повече, възнамерявам да продължа по същия начин.
Вниманието на Лукас бе привлечено от едно интересно жълто-златисто цвете, което му бе непознато. Цветето, обагрено тук-там с лилаво, светеше като корона на зеленото стъбло. Той се приближи привлечен от златистия цвят, който му напомни за очите на Виктория. Хвана цветето с ръка и започна да го изучава.
— След всичко, което се случи между нас миналата нощ, не можете да ме убедите да напусна живота ви, преди да съм опитал цялата ви страст, Виктория. Вие приличате много на това цвете — сочна и сладка, изпълнена със страстни обещания.
— Наистина, милорд. Вие трябва да се държите настрана от цветята. Предполагам, силата ви е в областта на военното дело, а не в литературата.
— Понякога човек може да научи много повече за живота, когато е заобиколен от смърт, отколкото от всичката поезия, написана до днес. Дори да успеете да пренебрегнете женската си страст до края на живота си, дълбоко се съмнявам, че ще можете да преодолеете интелектуалното си любопитство.
— Любопитство? Вие мислите, че можете да ме въвлечете в незаконна връзка, като подклаждате моето любопитство? Много оригинално.
— Това е приятно чувство за мен. Всяка жена, която с удоволствие се занимава с бръмбари и кактуси, определено трябва да се задълбочи, а дори и да се забавлява с някои научни въпроси, които засягат нейната физика — той се извърна елегантно и се наведе към нея. — Предлагам себе си за научни изследвания, мис Хънтингтън. Надявам се, няма да откажете.
Побесняла, Виктория го гледаше свирепо няколко секунди, след което веселието отново се настани в очите й. В следващия момент тя се разсмя толкова силно, че трябваше да се подпре, за да се падне.
Лукас я наблюдаваше, ръката му все още държеше жълто-златистото цвете. Той бе запленен от чистосърдечния й смях. Тя не се смееше по онзи дразнещ начин, по който често се подхилват младите дами, като се опитват да имитират звъна на камбани и шумоленето на книга. Смехът на Виктория бе пълен с топлина и жизненост. На него силно му се прииска да я грабне, да я целува дотогава, докато превърне хумора в тази страст, от която вкуси миналата нощ. „Можеше да го направя“, помисли си Лукас. Знаеше от нейните тръпки в градината, че може да запали желанието й. И той ще използва това заедно със стремежа й към приключения, за да я прелъсти. Накрая тя няма да има сили да се съпротивлява. Както й бе казал през нощта в градината, тя няма да намери друг мъж, който може да й предложи да опита от забранените плодове.
Ще я има в прегръдките си и това ще бъде само малка крачка към брака. Виктория може да говори смело за създаване на незаконна връзка, но той знаеше, че тя много трудно ще успее да направлява и контролира връзката така, че да не застраши положението на леля й, а и нейното собствено, в обществото. Преди всичко тя бе млада жена с чудесно възпитание, която познава много добре законите и рисковете на света, в който живее. Обществото изискваше от младите жени със състояние да пазят в тайна своите незаконни връзки, докато се омъжат и родят наследници на съпрузите си. След това много съпруги се чувстваха свободни да преследват своите романтични желания толкова дълго, колкото можеха да ги задържат в тайна. Техните съпрузи по принцип издържаха любовници преди и след брака, при това не винаги толкова дискретно.