— За Бога, Лукас, престанете да се размотавате. Вече ви предупредих, че имам какво да ви кажа днес.
— Тогава не се впускайте напред без предупреждение.
— Исках да избегна разговора с лейди Фокстън. Тя ме погледна многозначително и не го прави за първи път. Това е едно от нещата, които исках да обсъдя с вас. Хората започнаха да забелязват нашата връзка.
— Вие какво очаквате? Знаете много добре, че когато двама души танцуват повече от два пъти за една вечер, все някой ще се запита дали не се готви едни брак — каза Лукас.
— Но ние не сме танцували.
— Да, но бяхме двойка на няколко сбирки, което е достатъчно — той свали шапката си за поздрав на една по-възрастна дама, която се усмихваше делово.
— Не говорете така. Извиках ви да разговаряме днес, понеже се страхувам, че няма да имам друга възможност тази вечер. Ние трябва да изясним някои неща помежду си.
— Страхувам се от това.
— Не е необходимо да се правите на мъченик. Вие се съгласихте да участвате в приключенията. Всъщност вие настояхте да ме придружавате в нощните разходки. Сделката между нас бе направена по ваше предложение, Лукас — каза Виктория.
— Виждам, че се оплаквате — Стоунвейл присви очи. — Аз съм потресен. Нима не се радвахте, когато два пъти рискувах живота си заради вас и се катерих по градинската стена?
— Не ме поглеждайте така, Лукас. Знаете, че намирам тези два случая за твърде вълнуващи, но те не са това, което очаквах.
— А какво очаквате да намерите, като шпионирате мъжкия свят?
Виктория захапа долната си устна деликатно и отвърна:
— Не съм съвсем сигурна. Предполагам — повече вълнения.
— Нямахте ли достатъчно преживявания в сряда през нощта?
— Среднощната вечеря в ресторанта бе забавна поне докато двамата млади мъже не полудяха по своите оперни танцьорки — Виктория си припомни сцената, на която бе свидетел, и как се отказа от храната.
— Не обичам да ви разочаровам, Вики, но истината е, че мъжете не вършат много назидателни неща, когато се събират късно през нощта и пият. Какво ще кажете за разходката до Воксхол? Хареса ви, нали?
— За Бога, Лукас. Не можете да ме преметнете с някакви разходки до Воксхол. Нещо по-вълнуващо, нещо по-интригуващо искам. Аз бих могла да отида там с Анабела или с която и да е от моите познати и никой няма да сметне това за нередно.
— Бъдете честна. Облечена като мъж, вие видяхте всичко по съвсем друг начин.
— Вие не можете да видите нещата от моята гледна точка — отвърна твърдо Виктория. — Унизително е.
— И каква е вашата гледна точка?
— Според мен вие не ме заведохте на нито едно от местата, които ви бях написала на листчето.
— О, да, прочутото листче. Страхувам се, че днешната среща ще ни върне отново към онова проклето листче.
— Вие ми обещахте, Лукас. Казахте, че ще ме заведете, където поискам. Вместо това преднамерено се опитвате да ме разубедите с всички тези забележки по адрес на приключенията. Не си мислете, че не мога да разгадая вашите планове. Вие се надявахте, че подобни събития, като ужасното напиване на двамата младежи, на което бях свидетел, и гледката на боксовия мач могат да ме откажат от първоначалните ми намерения — обвини го Виктория.
— Исках просто да ви покажа в какво се въвличате, без да ви излагам на крайна опасност. Знам, че не ви допадна кръвта, която се изля на боксовия мач.
— А, ето какво било. Искате да ме залъжете с малки приключения. Добре, но няма да стане — заяви Виктория. — Настоявам утре вечер да посетим публичен дом или хазартни игри — тя поруменя, като се замисли за това, което предстои. — Мисля, че предпочитам последното. Да, нека отидем на хазартни игри.
— Няма да ви хареса, Вики.
— Това аз ще реша. А сега — давате ли съгласието си, или да потърся някой друг?
Лукас се усмихна и поздрави още една дама на средна възраст, която мина покрай тях с явно любопитство. Външно той бе вежлив и галантен, но гласът, с който отговори на Виктория, бе леденостуден.
— Не ми поставяйте ултиматуми, които не можете да изпълните, Вики.
Виктория бе научила, че когато той говореше с подобен глас, е по-добре да се откаже и да потърси друг начин за постигане на целта си. Тя беше недоволна от факта, че този мъж оставаше непреклонен спрямо нейните желания, но той я държеше в ръцете си. Откъде да намери друг придружител?
Техните отношения бяха придобили и друга страна. Тя все по-силно се увличаше по целувките на Лукас като тези, които й даде в градината на сбогуване след последното приключение. Тя бе попадала в неговите прегръдки още два пъти от нощта на карнавала и предусещаше следващия подобен случай.