— Лукас, вие пренебрегвате факта, че аз нося отговорност за планиране на приключенията. Трябва ли да ви припомням, че аз съм тази, която взима решенията. Затова сега… О, Боже!
Виктория се прекъсна и с пресилена усмивка поздрави познатата двойка, която се движеше редом с нея в своя кабриолет. Тя се загледа във веселите очи на Изабел Рикот.
Изабел проблясваше като диамант под дебелата сянка на рубин. До нея седеше постоянният й обожател и придружител Ричард Еджуърдс, който държеше поводите. Виктория се запозна с него предишната вечер и не бе много очарована. В действителност тя се чудеше защо Изабел бе избрала него, след като имаше такъв богат избор.
Външно той изглеждаше добре. Еджуърдс имаше буйна коса и бе според обичайното мнение красив. Бе в началото на 30-те си години и Виктория смяташе, че ще запази външния си вид поне до 40-годишна възраст. Но в очите му имаше нещо намусено, неудовлетворено, сякаш Еджуърдс винаги е бил жертвата в живота. Устата му бе слаба и отпусната и му придаваше външна слабост.
Виктория отбеляза, че бе толкова сурова към този мъж само защото го сравняваше с Лукас.
— Добър ден, скъпа Вики — каза Изабел. — Толкова се радвам, че те виждам.
— Ваш слуга, мис Хънтингтън — измърмори Еджуърдс. Погледът му проследи Лукас и той го поздрави.
— Стоунвейл.
— Еджуърдс.
Виктория усети хладината между двамата мъже, погледна лицето на Лукас, но не успя да прочете нищо от мислите му. Тя се обърна бързо към Изабел Рикот.
— Каква прелестна шапка имате лейди Рикот. Трябва да ми дадете името на вашия шапкар.
— Ще ми бъде приятно. Той има магазин на улица „Оксбоди“. Надявам се да успеем да си поприказваме тази вечер у лейди Атертън по време на нейната сбирка?
— Страхувам се, че няма да бъда там — каза Виктория, като си припомни, че отклони поканата в началото на седмицата. Би се учудила, ако Лукас е приел. — Имам други ангажименти. Надявам се някой друг път.
— Дано — отвърна лейди Рикот и хвърли една доста многозначителна усмивка на Лукас. После заповяда на своя придружител да продължи надолу по алеята. Еджуърдс кимна покорно и направи едно елегантно движене с поводите така, че да се видят луксозните му ръкавици.
— Вие не се интересувате от лейди Рикот, нали? — заключи Лукас, когато каретата се отдалечи от тях.
— А аз останах с впечатлението, че вие и Еджуърдс не сте близки приятели — каза Виктория.
— Един малък проблем от хазартен дълг.
— Играли сте на карти? — Виктория го изгледа притеснено.
— Само веднъж. Този човек мами.
— Еджуърдс е мошеник? — Виктория бе ужасена. — Това е отвратително. Защо все още го допускат да играе в клубовете?
Лукас погледна как каретата се изгуби в далечината между редицата от дървета.
— Защото никога не са го хващали. Той е голям майстор.
— Какво стана в нощта, когато играхте с него? — попита Виктория, погъделичкана от своя интерес.
Лукас се засмя леко и отвърна:
— През първата половина на играта, след като бях здравата загазил, успях да изпусна по-голямата част от неговото тесте карти на земята. Естествено веднага бе извадено ново тесте.
— Ново тесте чисти карти. Много умно. И Еджуърдс започна да губи?
— Да, здравата.
— Отлично! Виждате ли, Лукас, ето такива вълнения искам. Искам да видя всичко на място.
— Нямаше какво толкова да се види — няколко карти на пода, няколко свирепи погледа на Еджуърдс. Сърцето ми биеше в петите, докато благодарях на дявола, че се спасих, преди да съм загазил твърде дълбоко.
— Защо така се опитвате да ме обезкуражите за приключения, които очаквам с толкова нетърпение? Само по време на картите ли сте се сблъсквали с Еджуърдс?
— Защо мислите така?
— Не знам. Може би нещо в начина, по който реагирахте един на друг… Почти бях убедена, че се познавате от доста време. Няма значение, нека се върнем на нашия въпрос.
— Защо не харесвате лейди Рикот?
— Толкова ли е очевидно? — Виктория стисна зъби.
— Само за човек, който ви познава добре. А аз започвам да ви опознавам все по-добре, скъпа.
— Нямам истинска причина да не я харесвам. Запознах се с нея преди няколко седмици и тя веднага ми се похвали със старото си познанство с втория ми баща и с моята майка — обясни внимателно Виктория.
— Вторият ви баща се казва Самюъл Уитлок, нали?
— Да.
— Никога ли не говорите за своето семейство, а само за леля Клео? — попита Лукас.
— Това не е тема, по която искам да разговарям. Откъде знаете името на втория ми баща?