— Ние няма да седим и да гледаме. Ние веднага ще си тръгнем оттук!…
— Не, Лукас. Ние трябва да направим нещо!
Лукас се обърна и я изгледа разярено:
— Какво точно предлагаш да направим?
— Ние просто трябва да прекъснем играта и да убедим Ферди да си тръгне — разреши проблема Виктория.
— Боже мой! Не мислиш ли, че искаш прекалено много? А какво ще стане, ако Ферди не пожелае да си тръгне?
— Ти трябва да направиш така, че той да тръгне.
— Невъзможно е. Ще предизвика скандал, а това е последното нещо, което можем да си позволим.
— Не се притеснявай за мен, Лукас. Аз ще чакам тук, близо до вратата. Ферди изобщо няма да ме види. Ти само трябва да го изведеш оттук, да го натовариш в каретата и да го изпратиш вкъщи.
— Ти си тази, която трябва да натоваря в каретата и да изпратя вкъщи! — процеди пред зъби Лукас. — Знаех си аз, че това ще бъде една грешка. Изобщо не трябваше да ти позволявам да ми говориш за идването ни тук.
— Побързай, Лукас! Те започват втора игра. Ти трябва да спасиш Ферди!
— Послушай ме, Виктория…
— Няма да мръдна оттук, докато не спасиш горкия Ферди. Той е много мило момче и едва ли би искал да бъде разкъсан на парчета от този Дадингстоун. Хайде, спаси го!
Тя леко побутна Лукас към масата за карти.
— Обещавам, че ще стоя далеч от очите му.
Лукас тихо изруга, но като Всеки добър войник той можеше да разпознае поражението, когато го срещне в очи. Без да каже нито дума, той се завъртя на токовете си и се отправи обратно в навалицата.
Виктория не можа много добре да види какво става вътре, но няколко минути по-късно Ферди Мървейл изникна от тълпата следван от Лукас. Тя забеляза, че едната ръка на Ферди е извита по странен ъгъл зад гърба му. Младият човек не изглеждаше никак доволен, докато вървеше пред Лукас по улицата. Виктория долови властния поглед на Лукас и последва двамата мъже на дискретно разстояние. Навън тя можа да чуе ясно как Ферди Мървейл се оплаква на висок глас, говорейки твърде нечленоразделно.
— Дяволите те взели, Стоунвейл! Как можа да го направиш? Късметът ми отново щеше да се върне. Само още няколко ръце и щях да започна да печеля…
— Само още няколко ръце и щеше да ти се наложи да напуснеш града утре сутринта и да се оттеглиш да живееш в провинцията за неопределено време. Не се ли замисли за това, Мървейл? А ти си градско създание. Колко успя вече да загубиш от Дадингстоун?
Ферди промърмори нещо неясно и Лукас поклати мрачно глава.
— Знам, че в момента не можеш точно да оцениш какво става, а и аз от своя страна не се забавлявам, но никой от нас двамата няма друг избор. Може би утре ще ми бъдеш благодарен.
Лукас направи знак на една минаваща карета.
— Мътните те взели, Стоунвейл, не искам да бъда спасяван. Тъкмо взех играта в свои ръце — заоплаква се Ферди.
— Направи и на двама ни една услуга — следващия път, когато решиш да си пропиляваш наследството, прави го там, където нямам навика да се отбивам. Ти ми създаваш повече неприятности, отколкото можеш да си представиш.
Лукас стовари младия мъж в каретата и даде нареждания на кочияша. Каретата изтрополи надолу по улицата и Лукас се върна назад. Обърна се и погледна Виктория.
— Доволна ли си?
— Много добре се справихте, милорд.
Виктория пристъпи към него с усмивка, изпълнена с облекчение и гордост от усилията му.
— Кълна се, че ви дължа вечна благодарност, дори и да нямате тази на Ферди.
Тя го видя да си отваря устата, за да каже нещо в отговор, но внезапно върху лицето му се изписа уплаха, а очите му се взряха някъде зад гърба й и миг след това чу тропот от колела на карета. Шумът все повече се приближаваше. Виктория се обърна назад и видя два черни коня, връхлитащи право върху нея. В този момент тротоарът й се видя на мили разстояние, а викът, който напираше в нея, се изгуби в тропота на копитата и скърцането на каретата. След това нещо тежко я удари и повлече назад, далеч от пътя на разфучалите се коне. Тя се просна на земята под тежестта на Лукас, докато колелата минаха на сантиметри от крака й.
ГЛАВА 6
— Без съмнение някой пиян идиот демонстрира способностите си — каза Виктория.
— Без съмнение.
Тя се опита да види в мрака изражението на Лукас. Беше все още разтърсена от току-що преминалата опасност, но се радваше на преживяването тази вечер. В момента бе загрижена за придружителя си. Откакто й помогна да стане от паважа и я настани в каретата, Лукас не бе продумал. Тя усещаше напрежението и раздразнението, което се излъчваше от него. Той с разярен вид разтъркваше крака си. Вероятно го бе ударил, докато я спасяваше.