Уплашеният поглед на Моли се плъзгаше от едно лице на друго, докато се спря на Виктория. Момичето не погледна встрани. Виктория стисна здраво стола, като гаденето в стомаха й все повече се увеличаваше.
— А сега нека да започнем наддаването. Такива сладурани като Моли не излизат много евтино — каза Мадам.
— Мисля, че е време да се махаме — прошепна Лукас, докато гласовете се извисяваха все по-високо в стаята. Той хвърли един бърз, отвратен поглед на съдържателката и се приготви да става.
— Не — поклати глава Виктория, неспособна да откъсне поглед от ужасената Моли. — Не, Лукас, не можем да си тръгнем точно сега.
— По дяволите, Вики, ти не искаш да видиш това!
— Те наддават за нея, Лукас, като че ли е кон или крава.
— А печелившият ще я заведе на горния етаж и ще я въведе в новата й професия — заключи грубо Лукас. — Може би той дори няма да иска да се усамотят. Може би той ще си свърши работата тук, пред публиката. Ти едва ли би искала да станеш свидетел на всичко това.
— Разбира се, че не, Лукас, ние трябва да я спасим.
Лукас я изгледа с изумление и отново приседна на стола си.
— Да я спасим? И как предлагаш да направим това? Това е едно съвсем обикновено събитие тук, в града. Младите момичета от провинцията от вагоните за слама отиват направо в ръцете на коравосърдечни стари игуменки като тази тук.
— Е, добре. Сигурно има нещо, което може да се направи в този случай — заключи Виктория. — Аз ще я купя.
На Лукас му се пресече дъхът.
— Ти не знаеш какво правиш, Вики!
Но Виктория бе започнала да гледа наддаването с ярост. Тя имаше преимуществото, защото знаеше, че без съмнение е най-заможна от всички присъстващи в тази стая и смяташе да се възползва от това.
— 30 лири — се провикна един мъж от другия край на стаята.
Съдържателката на публичния дом го изгледа с презрение.
— За една гарантирана девица, сър Хайдс? Моля ви. Вие не можете да очаквате от мен да слушам подобни смехотворни предложения. Нека чуем някое по-благородно предложение.
— Кой казва, че тя все още е девствена? — издюдюка друг. — Аз ще рискувам с 50 лири и нито пени повече.
— Това е интересно — обади се сводничката, — но не е съвсем достатъчно. Хайде де, аз очаквах нещо по-добро от тази тълпа. Та вие бихте дали повече за кон.
— Човек може да язди един кон по-дълго, отколкото една девственица — провикна се някой, кикотейки се.
— Глупости. Нашата Моли ще ви предложи прекрасна езда, нали, скъпа Моли? — Мадам погали русата коса на момичето с подигравателно нежен жест. Момичето потрепера.
— Не е достатъчно хубава, за да й се поискат повече от 80 лири. И аз ще си поискам парите обратно, ако сте ме излъгали за положението й.
Моли започна да плаче, като с това смехът в стаята стана още по-циничен. Виктория погледна право в момичето, като й пожелаваше да бъде твърда, докато тя изчакваше благоприятния момент.
Наддаването се увеличи, но не с много след първоначалния подем. Скъперничеството при предлагането потвърди заключението на Виктория — никой в стаята не беше убеден, че Моли си заслужава голяма сума, нито пък имаше някой по-заможен тук тази вечер. Мъжете с по-голямо състояние предпочитаха да поддържат и да посещават по-изискани собственички на публични домове и рискуваха с подобни заведения само при случайни забавления.
Виктория изчака няколко минути, докато наддаването спря на 90 лири. След това тя небрежно вдигна ръката си иззад паравана.
— 300 лири.
Лукас изстена.
Жената на средна възраст се обърна със сияещо изражение на лицето си към затъмнения параван:
— Е, сър, който и да сте, вие имате отличен вкус. Наистина изключителен. Аз вярвам, че Моли е ваша и ще правите с нея каквото намерите за добре.
Тя побутна ръката на младото момиче:
— Какъв късмет имаш, скъпа моя. Такъв приятен, дискретен господин е той. Върви сега и внимавай да не вдигаш шум, иначе ти се пише лошо.
— Ти нямаш 300 лири в себе си — процеди Лукас на Виктория през стиснатите си зъби. — Ти не можеш лично да платиш на старата сводница, нали? Тя ще те разпознае.
Виктория премигна.
— Съвсем прав си. Много добре, тогава ти ще платиш на жената. Кажи й, че се явяваш от мое име, защото съм много срамежлив. Побързай Лукас.
— По дяволите! Мътните го взели! — промърмори Лукас, докато бавно се надигаше. — Не мислиш ли, че не бих взел от теб пари за това?
— Уверявам те, ставам за глупак — отвърна остро Виктория.
Той се изправи и си запробива път към сводницата, като не обръщаше внимание на виковете и неприличните подмятания. Когато стигна до центъра на стаята, леко побутна Моли към паравана, където Виктория се озърташе.