Мървейл се намръщи.
— Сигурен ли сте, че не се каните да ме отегчавате с лекции? Знаете, че е съвсем безсмислено. Кълна ви се, вече имах 3–4 от майка си.
Лукас направи гримаса.
— Съжалявам. Страхувам се, че съм прекарал твърде много време в армията. Човек свиква да напътства и предупреждава зелените офицери. И ми спестете благодарностите си, Мървейл. Да ви кажа истината — аз нямах никакво намерение да ви спасявам онази вечер. По това време други неща занимаваха съзнанието ми.
— Тогава защо се нагърбихте с това, сър? — запита Мървейл.
— Моят, ъ… компаньон ви съжали и предложи да направя нещо. Аз се подчиних. Така стоят нещата.
— Не го вярвам това, сър, нито за секунда. Вие бяхте достатъчно любезен да ме измъкнете от това положение, в което щях да загубя много, и искам да знаете, че съм ваш длъжник — Ферди Мървейл се поклони леко и се обърна, за да се присъедини към приятелите си на бара.
Лукас поклати глава в мълчаливо изумление. Виктория се оказа права. Все пак Ферди Мървейл не беше лошо момче. Ако продължаваше да се развива в тази насока, младият мъж имаше перспектива за едно добро бъдеще. Но това не се връзваше с обстоятелствата от онази вечер, когато Виктория направи сцена заради пияния Ферди. Лукас още си спомняше неприятните моменти, докато вкара в каретата замаяния мъж.
Той прогони мислите си и си каза, че тази вечер има да върши работа. Взе бутилката с бордо и прекоси стаята, за да види кой играе карти. Имаше нужда да попълни финансовите си резерви. Струваше му изключително скъпо да се движи в средата на Виктория.
Едно наистина отегчително нещо, свързано с това ухажване, беше, че парите, които харчеше и от които се нуждаеше за камуфлаж, нямаше да бъдат вложени в бедните земи на Стоунвейл. Лукас се утеши с мисълта, че човек понякога трябва да поема рискове, за да си осигури едно по-голямо състояние.
Скоро той откри това, което търсеше — игра на вист, която можеше да бъде задълбочена така, че да покрие финансовите му нужди за момента. Веднага го поканиха да седне. Лукас прие и сложи бутилката на масата.
Всъщност щеше да пие много малко тази вечер. Отдавна беше научил, че бистрата глава му дава определена преднина в играта, където противниците му предпочитаха да се окуражават с безкрайни бутилки от бордо и портвайн. Бутилката му бе необходима по-скоро за заблуда на съиграчите.
След доста перипетии и след почти четиричасова непрекъсната игра Лукас най-накрая реши, че вече има достатъчно, за да успокои шивача и обущаря си, както и да задържи малката си прислуга за няколко седмици. Той се извини и отиде да си вземе шапката и палтото. Установи, че е уморен. Напрежението и съсредоточаването, които съпровождаха играта на карти, често го изтощаваха. Но той знаеше, че точно напрежението и концентрацията му помагаха да спечели и му бяха опора. Всред мъжете от висшето общество беше модерно да играят настървено, без да мислят, или анализират. Играта беше само още един начин да се покаже нечие богатство или начин на поведение, метод за повишаване нечие чувство за сила и мъжественост и впечатляване на партньорите със самообладание.
Огромните загуби се приемаха небрежно и с презрение, като че ли парите не означаваха нищо. Но не беше тайна, че някои мъже се прибираха в домовете си и допираха дулото на пистолета до собствената си глава след някоя нещастна нощ край масите.
Лукас определено обичаше победите и полагаше големи усилия, за да си ги осигури. Всъщност мъж, който беше добър стратег, можеше да печели на игралните маси.
Той бе по средата на пътя към вратата, когато забеляза Еджуърдс до камината. Лицето му беше намръщено, но на практика това не засягаше Лукас. Чувството беше взаимно. Той не бе лишил нарочно Еджуърдс от една огромна сума преди две седмици. Лукас също така нямаше намерение повече да участва в други игри с този човек.
— Добър вечер, Стоунвейл. Наслаждавате ли се на вашата жестока малка наследница? — Еджуърдс говореше достатъчно високо, за да привлече вниманието му. — Тя е много интересна млада дама, нали?
Лукас наблюдаваше подигравателното изражение на Еджуърдс и се чудеше дали просто да не му обърне никакво внимание. Но определено не можеше. Младият Мървейл и приятелите му бяха чули забележката. Те вече бяха обърнали главите си, за да видят как Лукас ще реагира.
— Аз не обсъждам почтени жени с хора като вас, Еджуърдс — каза Лукас меко. — Но сега, като се замисля, не вярвам, че бих обсъждал каквито и да е жени с вас.
— Говори се, че въпросната дама нямала никакво намерение да се омъжва някога — продължи Еджуърдс, без да обръща внимание на ясното предупреждение в гласа на Лукас. — Докато бракът не е възможен, можем ли да допуснем, че вие имате предвид други цели относно мис Хънтингтън? Освен това вас ви виждат двамата толкова често, че човек може да се замисли за естеството на вашата връзка.