Лукас печално си помисли, че така се получава, когато човек има славата на много уравновесен. Фактът, че той не беше отправил никакво обвинение срещу Еджуърдс през нощта на тяхната позорна игра на карти, очевидно бе го насърчил.
Обмисляйки бавно, Лукас отпиваше от бордото, като усещаше вниманието на публиката около себе си. Мървейл и другарите му се бяха намръщили, очаквайки как Лукас ще се справи с отправената, тънко прикрита обида спрямо честта на Виктория.
— Човек трябва да е достатъчно разумен, за да устои на изкушението да размишлява много върху социалните контакти на мис Хънтингтън — каза Лукас. — Освен, разбира се, ако не се е подготвил да се яви призори в „Клери Фийлд“, придружен от двама секунданти.
Еджуърдс, Мървейл и другарите му внезапно застинаха. Еджуърдс присви очите си и погледна Лукас.
— Какво точно имате предвид, Стоунвейл?
Лукас се усмихна с най-тънката си и студена усмивка.
— Точно каквото казах. Аз, както знаете добре, съм готов да подмина нещо дребно, като мошеничество на карти например, но не съм толкова доброжелателен, когато се опетнява името на невинна млада жена. Оставям ви сам да решите, Еджуърдс.
Еджуърдс стана и се отдели от камината, като лицето му почервеня от гняв.
— Дяволите да те вземат, Стоунвейл! В пъкъла да пукнеш, копеле такова! Да не си мислиш, че твоят късмет ще работи вечно? — той се завъртя на пети и бързо се измъкна от стаята.
Мървейл и приятелите му гледаха с отворени уста, докато Еджуърдс напускаше. Лукас погълна далеч по-голямо количество бордо, отколкото беше изпил през цялата вечер. Той реши, че е късметлия, тъй като Еджуърдс не пожела да изиграе някоя игра, в която тестето карти да не е белязано.
— Мили Боже — каза Ферди Мървейл, като избърсваше челото си с ленена носна кърпичка. — Помислих си за момент, че ще получа първата си покана да бъда секундант. Трябва да ви кажа, че се справихте много добре с него, сър. Определено не трябваше името на мис Хънтингтън да бъде коментирано по този начин.
— И аз исках това да кажа — намеси се един от приятелите на Мървейл. — Мис Хънтингтън е една много порядъчна дама. Тя танцува с мен на първия ми бал, когато бях така дяволски притеснен и се чувствах на подиума като пълно магаре. След няколко танца с нея добих сигурност и след това нямах никакви проблеми с танцуването.
— Тя беше изключително добра със сестра ми — добави Мървейл. — Бедната Лусинда бе поразена от най-неприятната форма на срамежливост, когато направи първия си дебют преди около година. Направо казано — скована от страх. Но мис Хънтингтън я взе под крилото си и й показа как да се държи в обществото. Майка ми беше безкрайно благодарна. Мога да ви кажа, като приятелка на мис Хънтингтън, Лусинда скоро получи няколко прекрасни покани.
— Еджуърдс веднага изчезна, нали? — отбеляза оживено друг млад мъж. — Аз бях дочул, че той не е почитател на честните игри каквито и да са те.
— Сигурен съм, сър — каза Мървейл бавно, — че Еджуърдс ви е доста ядосан заради тази малка сцена на масата за карти преди известно време. Всеки знае, че вие сте прекалено добър играч, за да изпуснете случайно цялото тесте карти на земята. След като поискахте ново тесте и започнахте да печелите, всички се зачудиха на предишния невероятен късмет на Еджуърдс. Беше му много трудно да се включва в игрите тези дни. Няма да се учудя, ако се пусне слух, че ще го изхвърлят скоро от клуба.
— Интересно — Лукас кимна рязко към двамата млади мъже. — Моля да ме извините, аз трябва да тръгвам.
Не след дълго той слезе по стъпалата на входа на клуба и направи знак на най-близката карета. Вътре се отпусна на седалката и дълбоко въздъхна. Имаше нужда да помисли. После мързеливо се прозя и се загледа навън в нощта. Играта, която играеше с Виктория, ставаше изключително опасна. Освен рисковете от техните среднощни приключения, сега съществуваше една огромна заплаха за нейната репутация. Да убие Еджуърдс на думи, не бе достатъчно, за да спре мълвата, след като веднъж е тръгнала. Лукас си помисли мрачно, че не може да си позволи да нарани Виктория. Нещата бяха стигнали до много сериозен етап. Те се ухажваха при нарастващия риск да ги открият с всяко тяхно нощно излизане и всеки път бяха забелязвани заедно на партита или в парка, чешейки по този начин хорските езици. Лукас познаваше Виктория достатъчно добре, за да осъзнае, че дори ако той откаже да я придружава в забавленията, тя вероятно ще намери начин да излиза сама. Бе станала прекалено сигурна в собственото си превъплъщение в мъж. Съществуваше още една възможност. Ако той откажеше, тя можеше много лесно да си намери друг придружител, а това беше най-непоносимата мисъл.