Лукас иронично се усмихна.
— Ще бъдеш ли тази вечер във Фокстънови?
— Да, но знаеш колко е трудно да се уединиш в такава тълпа. Лукас, защо да не пояздим в парка утре следобед? Аз ще уредя всичко, за да бъда там.
— Опасявам се, че имам друг ангажимент. Въпреки че много бих искал да дойда.
Лицето на Виктория помръкна.
— Така ли? Съвсем сигурен ли си, че не можеш? Дори за няколко минути около пет часа?
Той я съжали. Бедната жена очевидно до такава степен бе загубила почва под краката си, че не можеше сама да доплува до спасителния бряг. Лукас се замисли как би могъл да я спаси.
— Не обичам да яздя в парка следобед, Вики. Прекалено много хора има.
— Да, знам, но аз просто трябва да говоря с теб. Ако не ме придружиш в парка, тогава трябва да дойдеш в градината тази вечер. Можем там да говорим — Виктория сниши гласа си. — Това е много важно, Лукас.
— Страхувам се, че не съм запланувал някое от нашите малки приключения за тази вечер. Тези неща са свързани с планове.
— По дяволите, Лукас — меко изсъска тя, — не планирам приключение, но искам да те видя. Много ще съм поласкана, ако ме сместиш в твоите многобройни ангажименти.
Лукас я погледна с нямо изумление.
— Гласът ви звучи разтревожено, мис Хънтингтън.
Виктория се завъртя неспокойно.
— Разтревожена съм, лорд Стоунвейл. Вие сте изключително труден.
— Аз мисля само за твоята репутация, Виктория. Ние трябва да бъдем много внимателни тези дни. Много! — предупреди я Лукас, като се оглеждаше, за да потвърди казаното.
— По дяволите моята репутация. Аз трябва да говоря с теб.
Той се сепна и се разтревожи от нейната настоятелност. Тя очевидно бе на края на силите си. Господ беше свидетел, че самият той бе готов за следващата фаза на плана. Беше време да се сложи край на нейното чувство за немощ, а и на неговото.
— Много добре — каза Лукас, като премисляше всичко много внимателно. — Ще проверя тефтерчето си с ангажименти и ще видя дали мога да ти отделя няколко минути по-късно в градината около полунощ. Това задоволява ли те?
— Вие сте прекалено любезен, милорд.
Той трепна, като че ли нейният език като острие се вряза в убежището му.
— Започвам да си мисля, че си играеш с мен, Лукас.
Лицето му почервеня. Той не трябваше да забравя никога, че тази жена е прекалено проницателна.
— Ще направя всичко възможно да бъда в градината ти в определеното време. Сега, ако ме извиниш за момент, виждам Тотингам ей там, в ъгъла. Той обеща да ми заеме един екземпляр на „Естествената история и старините на Селборините“ от Уайт. Откакто ми спомена за нея, имам желание да я прочета.
— Няма нужда да притеснявате Тотингам с молбата си, милорд — каза Виктория ледено. — Ако се постараете да спазите уговорката си с мен тази вечер, ще ви позволя да вземете моята книга.
Той се намръщи.
— Виктория, скъпа, да не би случайно да се опитвате да ме подкупите?
Тя се обагри в цвят, доста по-тъмен от розов, завъртя се и тръгна да търси леля си.
ГЛАВА 8
Когато Лукас прескочи градинската стена, той видя, че тя го чакаше в сянката на едно дърво. Главата й бе загърната с елегантна призрачна качулка, а тялото й се криеше под червенокафява пелерина от кадифе, обшито по ръкавите с жълт сатен. Тя беше облечена с тази пелерина по-рано тази вечер, още на бала у Фокстънови.
Той скочи внимателно на земята, като пое цялата тежест на десния си крак, а левия използваше за баланс. Но въпреки че беше внимателен, почувства остра болка в болния си крак. Катеренето по градински стени не беше работа за него.
Лукас се изправи, като леко масажираше старата рана, и се почуди как се бе подлъгал да танцува толкова дълго по Виктория. Беше се оставил дамата да го води във вихъра на танца.
Вече беше време да я заведе в леглото и да я направи своя. Естествено, той предпочиташе първо да се ожени за нея, но пресмяташе и тази възможност, тъй като щеше да вземе това, което можеше за момента. Само при мисълта, че може да изкара една приятна нощ в леглото с Виктория, вместо да обикаля с каретата и да се друса с болка, бе достатъчна, за да излекува крака му и да му внуши, че леглото е трамплинът, който води към венчавката.
— Лукас? — гласът й прозвуча много тихо, когато той тръгна напред по мократа трева. Тя разкри забуленото си лице и го погледна мило, почти срамежливо, а сърцето й се свиваше.
Той въздъхна и пъхна ръцете си под качулката, за да я погали. Без да каже нито дума, наведе жадно глава, за да пие от устните й. Когато я пусна накрая, цялото му тяло бе изпълнено с желание.
— По дяволите! Беше ми твърде тежко да ви гледам как танцуват един след друг мъжете с вас тази вечер у Фокстънови — измърмори той.