Той затаи дъх, като се молеше тя да каже — да! — и всичко да стане много просто, изведнъж.
— Благодаря ви, Лукас. Много мило от ваша страна. Напълно безсмислено, но много мило. Оценявам предложението, защото вие наистина не сте задължен да го направите — отвърна тя, силно развълнувана.
— Но отговорът е не?
— Знаете, че е така, но ви благодаря, че ме попитахте.
Тя изправи леко глава и го погледна. После се усмихна ослепително и рече:
— А сега да вървим и да осъществим нашите планове.
Нейното леко изплъзване от предложението му го разтревожи.
Тя можеше да го има, без да плаща цената. Може би сега трябва да й покаже, че това няма да стане толкова просто и лесно, както си го представяше.
— Много добре. Кога?
— Какво кога, милорд? — тя се сепна.
— Кога ще си уредим нашата първа среща като любовници? И как? Мислили ли сте за това? Трябват уточнения. Въпросът е — къде? Не можем просто да наемем карета, която да ни разкарва из Лондон, докато се любим на седалките. Твърде неудобно е, а и не искам кочияшът да се досеща какво става вътре — заяви твърдо Лукас.
Нейното сепване премина в ужас.
— Аз мислех… Аз мислех, че вие ще се погрижите за тези малки подробности. Така е. Предположих, че вие знаете как да организирате тези неща, Лукас.
— Ни най-малко. Никога в живота си не съм имал романтична връзка с млада дама, която да е стигала до такава интимност. Разбирате ли, Виктория? Най-малкото за мъже, които считат себе си за джентълмени. Поставяте ме в неудобна ситуация.
Тя въздъхна.
— Леля Клео ме предупреди, че не си играя само с моята репутация, но също и с вашата.
— Наистина ли? — Лукас не бе учуден да чуе, че лейди Нетълшип е усетила накъде духа вятърът. Само не знаеше как точно Клео гледа на тези неща. — Лейди Нетълшип е изключителна жена. Очевидно тя не харесва играта с твоята репутация.
— Или вашата, Лукас. Разбирам, че не ви е лесно, има твърде много опасности. Не съм толкова заслепена, за да не осъзнавам това.
— Това говори добре за вашата интелигентност, Вики.
Тя захапа устната си и го изгледа с преценяващ поглед.
— Разбирам, че не е честно от моя страна да ви карам да го правите.
— Както казахте, никой не може да отрече, че има твърде много рискове.
Тя въздъхна, а въздишката й прозвуча някак си трагично.
— Вие сте напълно прав. Аз нямам право да излагам на опасност вашата репутация, а също и моята, нали? Може би ние просто ще забравим за този разговор.
— Моето предложение е алтернатива — започна внимателно Лукас.
Тя му стисна ръката, сякаш той бе добре дресирано кученце.
— Предложението ви за брак бе много мило, Лукас. Но се страхувам, че единствената истинска алтернатива за мен е да почакам още няколко години, докато се утвърдя като стара мома. Тогава вероятно никой няма да се загрижи, ако тръгна по стъпките на лейди Рикот. Простете ми, Лукас, съжалявам много, но винаги стигам до тази тема.
Тревога премина през цялото му тяло, когато разбра, че тя почти се отказа от връзката им. Още повече, че тя смяташе за единствена алтернатива да остане стара мома, вместо да се омъжи. Ако сега я остави, той няма да я има вече. Дори по-лошо, тя можеше да си намери някой друг мъж, който нямаше да се дразни и щеше да я остави да поема толкова рискове, колкото желае.
Лукас хвана брадичката й с два пръста.
— Виктория, ако романтичната връзка е това, което искате, за мен ще бъде чест да ви я дам.
Нейната усмивка бе толкова сияйна, а очите й блестяха с това, което се нарича женски триумф.
— В духа на научните изследвания, нали, милорд?
Някъде дълбоко в Лукас една камбана биеше предупредително, но твърде късно. Той разгледа прекрасното, жизнерадостно и самодоволно изражение по лицето на Виктория и осъзна, че току-що бе много добре изигран с един хитър ход.
— Винаги съм вярвал в ползата от научните изследвания — отвърна мрачно той.
— О, Лукас! Как да ви се отблагодаря? — тя обгърна с ръце врата му и се притисна силно в него. — Вие сте винаги толкова добър с мен.
Като ругаеше тихо, той все повече се оплиташе в примката на нейната очевидна прелест. Осъзнаваше, че ще му бъде много трудно да отказва каквото и да е от желанията на Виктория. За в бъдеще ще бъде добре да си спомня тази своя слабост.
Постепенно Лукас свали ръцете й от врата си, като й целуваше нослето.
— А сега, моя мила, по-добре е да си вървите у дома. Мисля, че чух шум на карета, която върви надолу по улицата.